– Така е – съгласи той.
– Той не е бил прав да се отнася така с вас.
– Да. Баща ми беше жесток, коравосърдечен кучи син. Да кажем, че нямаше много приказки за лека нощ.
– Аз... Безсмислено е да го казвам, но много съжалявам.
Той притисна чело в нейното.
– Не е безсмислено. За мен това означава всичко. И ако по-късно поискате да ме отведете в леглото и дни наред да ме галите по косата, ще приема с радост. – Отдръпна се на разстояние. – Но това ще остане за друг път. Сега говорим за вас. Некрасивата Изи.
– Познавам жените, Изи. Опознал съм твърде много жени през годините. – Години наред Рансъм бе търсил физическата близост и утеха, които не бе получил в детството си, вечно отдръпвайки се от по-дълбока връзка. – И от онзи първи следобед знам, че вие не приличате на никоя друга. Това ме радва. И ако мъжете никога не са ви обръщали внимание, това също ме радва, мен, егоистичния мерзавец. Иначе сега щяхте да сте с друг мъж, а не тук до мен.
– Но все едно колко здраво ви стискам, все едно колко дълбоко прониквам във вас, все чувствам, че някаква малка част от вас остава недостижима за мен, далечна. Сърцето ви, струва ми се. О, как я желаех тази частица от вас. Цялата ви желая. Ала не мога да събера сили да поискам нещо, което тъй недвусмислено не заслужавам.
Той почувства как тя понечи да възрази, но я прекъсна, преди да е опитала.
– И това няма нищо общо с раждането или с детството ми. Вече съм достатъчно голям, за да припозная в бащиното ми отношение безчувствена жестокост. Но има общо с всичко от там насетне. Вие смятате, че няколко черти на лицето ви правят безлична? Аз съм грозен до дъното на душата. Това е известно на цяла Англия. А след като изчетохте писмата ми, на вас също трябва да ви е ясно. Вие пресяхте цяла планина от злодеянията ми. Естествено, че сте издигнали стена около сърцето си. Вие сте умно момиче. Как бихте могли да обичате такава грозота? Кой изобщо би могъл?
– Рансъм. – Гласът ù потрепери.
– А сега научавам, че това... това е тайната... която сте пазили. Това е била причината за неохотата ви. Не се чувствате достатъчно красива. За един слепец. Исусе, Изи. А си мислех, че аз съм повърхностен.
Думите се оказаха по-остри, отколкото бе възнамерявал. Затова ги съпроводи с целувки. Нежни, успокояващи целувки по бузата, шията, бледата, повдигаща се извивка на рамото ù...
Благословена да е тази жена и нейната нелепа, твърде човешка суета. Той никога нямаше да се научи как да се превърне в мъжа, който тя заслужаваше. А неувереността ù?
Той знаеше как да я отстрани.
– Изи – простена херцогът и притисна тяло в нейното, – подлудявате ме. Жадувам ви. Не можете да си представите. – Той повдигна полите ù.
Тя ахна:
– Какво правите?
– Това, което изглежда.
– Не бива. Адвокатите. Те са долу, чакат.
– Това е по-важно.
– По-важно е да ме любите в коридора, отколкото да спасите титлата си?
Той застина. Сетне я целуна по устните.
– Да.
Изрече думата просто, тържествено. Защото казваше истината с всичко, което му беше останало. Тяло и душа. Адвокатите и титлата му да вървят по дяволите. Нищо в живота му не си струваше да бъде защитавано, ако тя не можеше да проумее това.
– Вече не мога да съдя как изглежда красотата. Но знам мелодията ù. Тя звучи като буйна река от див, сладък мед. Красотата ухае на розмарин и има вкус на нектар. Красотата киха като бълха.
Тя се усмихна. Тази красива усмивка. Как е могла да се усъмни във въздействието ù върху него?
– Ето колко сте невзрачна. – Той погали гърдата ù с една ръка, а с другата разкопча бричовете си. – Ето колко непривлекателна ви намирам.
Нямаха време за прелюдия и изтънченост. Само за сливане.
Той си проправи път през долните ù дрехи и откри, че като него е съвсем готова, сложи ръце отзад, повдигна я от земята и я опря в стената. Тя се вкопчи здраво във врата му и обви крака около кръста му.
И сетне той се тласна напред.
– Обичам ви.
Беше хубаво да произнесе тези думи, думи, които тъй дълго му бяха отказвани, че накрая бе отрекъл значението им. А да ги изрече, докато прониква в нея? Беше прекрасно.
– Обичам ви, Изи. – Той нахлу навътре и с всеки напън на хълбоците достигаше все по-дълбоко. – Обичам ви. Вас. Красива... Прелъстителка... Умна... Прекрасна... Вас.
Поспря в нея, потънал до дъно. Притискаше я в стената, двамата едва смогваха да си поемат дъх. Бедрата ù потръпваха, опрени в неговите. Нямаше как да бъдат по-близо. Беше проникнал докрай в нея, по-навътре не можеше да иде.
Но това беше ли достатъчно? Можеше ли да докосне сърцето ù?
Трябваше да разбере.
Затвори очи и притисна чело в нейната ухаеща, напудрена кожа. Онзи стар, коварен глас гръмна в кръвта му. Не заслужаваш това. Не я заслужаваш!