Ала все пак трябваше да я попита.
И Рансъм изрече най-трудните думи на света.
– Обичайте ме.
Глава 26
–Обичайте ме.
Думите дойдоха като слаб, дрезгав шепот. Но Изи разбираше колко много са му стрували.
– Обичам ви. – Тя го прегърна силно през врата, сякаш за да не бъде отнесена от пороя нежност. Целуна го по челото, по бузата. – О, Рансъм! Обичам ви! Обичам ви!
Разтреперан, задъхан, той излезе почти целият, сетне проникна отново докрай.
– Пак.
– Обичам ви. Обичам ви.
Можеше да му го каже сто пъти. Можеше да го държи в себе си, докато той желае. Но нямаха време. Той действаше грубо, бързо, довеждайки и двамата до зашеметяващ, безмълвен финал. Тя заби зъби в китката си, за да не извика.
Сетне той се отдръпна от тялото ù, спусна я на земята. Подържа я в обятията си още миг-два. Задъхан.
– Имах нужда от това – рече ù. – Нямате представа колко много.
Тя се усмихна.
– Май и двамата имахме нужда.
Тя свали полите си и приглади най-дълбоките гънки, докато той закопчаваше бричовете си.
– Изи, ето какво ще ви кажа с увереността на мъж, който знае какво говори. – Той изпъна жилетката си, а сетне – един по един и ръкавите си. – Вие сте необуздано привлекателна, осезаемо чувствена жена. Може би ухажорите ви са странели от вас заради „Приказките“. Може би баща ви е ги държал на разстояние, защото се е боял да не ви изгуби. Не знам защо мъжете не са ви преследвали в миналото. Мога само да ви кажа защо няма да ви преследват занапред.
– Защо?
Той сви рамене, сякаш да каже: „Не е ли очевидно“.
– Защото аз няма да им позволя.
– О. – Подпряна в стената, Изи се разтопи.
Той разпери ръце, очаквайки мнението ù.
– Как съм? Добре ли изглеждам?
– Прекрасен сте. – Все още замаяна, тя опипа с ръка прическата си. Или онова, което беше останало от нея. – Косата ми. Вие вървете напред. Аз ще изтичам до горе и...
– Оставете. – Той хвана ръката ù и я сложи на своята. – И не се тревожете за външността си. Стойте близо до мен във всеки миг. В ума на адвокатите няма да остане и капка съмнение какво правя с вас. – Замълча. – Освен ако не се боите какво ще си помислят вашите приятели. А в такъв случай...
– Не се боя – рече тя и стисна силно ръката му. – Изобщо не се боя.
С тези думи Рансъм пое на среща лице в лице с Арбитрите.
Когато влезе в голямата зала, всички станаха на крака. Той видя четири сиви фигури да плават сред море от сива мъгла. Отлично. Не можеше да ги различи един от друг. Нямаше представа кои може да са другите двама, след като разбра кой е Блейлок и кой Ригет.
Тези четири злокобни сенки бяха дошли да съдят живота му.
Ала той държеше Изи под ръка. Тихото скърцане на рицарите наоколо се оказа неочакван източник на сигурност за него.
А и вече си имаше нов адвокат. И то добър. Човек, на когото можеше да вярва.
Намираше се сред приятели.
Един от присъстващите се приближи. Рансъм усети как мъжът го разглежда внимателно, впива поглед в белезите му.
– Ваша милост, радвам се да ви видя в такова добро здраве.
Радва се? Раснъм изсумтя. Съмняваше се, че мъжът изпитва радост точно в този миг. Жалък, алчен измамник.
Изи допря пръсти до китката му, за да му каже с кого от адвокатите разговаря.
– Блейлок – рече той. – Това е госпожица Гуднайт. Новият собственик на замъка „Призрак“. Линфорт ù го е завещал.
Изи се поклони.
– Приятно ми.
– Доведохме с нас и господин Хавърс – продължи мъжът – от канцеларията на върховния съдия.
Хавърс се приближи.
– За мен е удоволствие, госпожице Гуднайт. Съдията ви изпраща поздрави. Синът му е голям почитател на бащините ви истории.
Блейлок довърши представянето.
– Сигурно помните моя колега, господин Ригет. А този мил джентълмен е доктор Милс от санаториума за душевноболни в Холифийлд.
Рансъм удостои неясните им фигури с леко кимване.
– Ако сте приключили с представянето, да продължа аз с моето. Това е господин Уендъл Бътърфийлд, благородник. Моят нов правен съветник. И преди да продължим нататък, да изясним едно нещо. Ще отговоря на всичките ви въпроси. Как се озовах тук преди седем месеца и защо. Какво съм правил през това време. Как бях ранен, как ослепях – той почака, докато възприемат новината, – и какво е психическото ми състояние. Ще се подложа на вашия разпит. Но преди това... – Той щракна с пръсти и Уендъл пъхна документите в ръката му. – Вие ще подпишете това.
– Какво е това?
– Документ за създаването на неотменим тръст за госпожица Гуднайт в размер на двадесет хиляди лири.