— Почакайте! — Ребка сграбчи механичната ръка. — Рекордерът има свой компютър и вътрешна програма. Лотосовото поле ще изтрие всичко… Ще съсипе програмите.
— Разбрах това, когато за първи път ми хрумна идеята. Аз обаче реших, че ще мога да възстановя паметта на рекордера; използването на рекордера като сонда може да ни каже точно колко навътре в Парадокс започва лотосовото поле. Затова продължих с експеримента — челюстта на телескопичната ръка понесе рекордера напред, докато той не достигна до хроматичния вихър на повърхността на Парадокс. И изчезна зад нея. — Правих това няколко пъти, като всеки път увеличавах удължението и след това връщах рекордера да го разгледам, докато ръката достигна максималния обсег от петнайсет метра. Както сега.
Тали плуваше, държейки покритата с ръкавица ръка на костюма му само на половин метър от стената на сапуненото мехурче с менящи се цветове на дъгата.
— И го върнах обратно.
Малкото моторче на телескопичната ръка бръмчеше и през блестящата граница се появи рекордера. Е. К. Тали се обърна така, че Ханс Ребка да може да види циферблата на рекордера. На дисплея светеха цифри.
— Стойностите на околното поле — Тали докосна друг ключ. — Същите като тези, преди рекордерът да влезе в Парадокс. Програмите на рекордера трябваше да са изтрити отвъд повърхността на Парадокс. Но се оказва, че работят идеално.
— Значи лотосовото поле не действа на петнайсет метра от повърхността. То е по-дълбоко.
Това не съответстваше на по-раншните данни, които Ханс беше запомнил. Е. К. Тали също поклати глава.
— И на мен ми мина тази мисъл. Затова извърших друг опит. Резултатите от рекордера показваха, че бих могъл да продължа до петнадесет метра в Парадокс, без да срещна лотосово поле. Дори ако се окажеше наличието на такова поле, бих могъл да детектирам началото му по загубата на данни вътре в себе си и безопасно да се върна. Ето защо влязох дванайсет метра вътре в Парадокс…
— Луд!
— … и се намерих обгърнат от цветовете на дъгата. Тогава отново използвах механичната ръка да придвижа рекордера още петнайсет метра навътре. И тъй като той не регистрира никакви следи от лотосово поле, влязох още дванайсет метра. След това още. После още. И още.
— Тали! Говорете по същество. Колко навътре влязохте?
— Не много навътре в смисъл на цялото разстояние до центъра на Парадокс. Изследвах само сто двайсет и осем метра под повърхността. Можах също да направя нещо, което вярвам никой изследовател на Парадокс не е успял, и се върнах да ви разкажа. Отидох отвъд цветната стена. Можах да видя всичко, до центъра на Парадокс.
Създателите на Е. Кримзън Тали бяха вложили огромна мисъл в неговата конструкция. Тъй като бяха вградили в него компютър, комплексен неорганичен мозък, работещ в човешко тяло, те бяха искали компютърът да следва логика, която до голяма степен да наподобява човешките мисловни процеси.
Може би бяха постигнали голям успех. Разбира се изправено пред ситуацията на повърхността на Парадокс, едно напълно логически мислещо същество не би се затруднило да реши процедурата, която трябва да следва: Ребка и Е. К. Тали трябваше да направят своите заключения и веднага да се върнат на Сентинел Гейт. Там специалистите по артефакти щяха да ги оценят. Те щяха да определят следващата стъпка в изследването на Парадокс.
Любопитството е силно човешко качество. То беше мярка за успеха на създателите на Е. К. Тали, който не се опита да разубеди Ханс Ребка да не продължават. Всъщност, Тали го подкрепи. Единственият пункт на несъгласие между тях беше кой да води.
— Разбира се, че трябва да съм аз — Тали търсеше в собствените си за данни и тези на бордовия компютър каква е силата на разтягане на нервния кабел. Той не беше предвиден за голямо натоварване и този параметър не беше записан в стандартните спецификации. Аз лесно мога да установя началото на лотосовото поле и да се върна невредим.
— Вие нямате никакъв опит в излизане от трудни ситуации.
— Бих се със зардалу.
— Вярно. И те ви разкъсаха на парчета. Не можахте да излезете от тази ситуация… ние трябваше да ви измъкнем от нея и то на парчета и после се наложи да получите ново тяло. Така че няма място за спор. Аз отивам вътре, а вие ме следвате. При първия знак за проблем или ако престана да говоря, ме изтегляте навън.
— Какъв проблем може да възникне там, освен лотосовото поле… за преодоляването, на което аз съм по-добре подготвен от вас?