Беше несправедливо да помоли Калик или Д’жмерлиа да влязат в Лабиринт. Те не участваха доброволно в тази мисия, а всеки нов артефакт криеше опасности. Дариа и само Дариа трябваше да влезе във вътрешността. За нещастие Калик проявяваше собствен интерес към артефактите на Строителите и нейните знания за тях съответстваха на знанията на Дариа. Тя беше доста безстрашна и би желала да участва във всяка изследователска група. Като капак на всичко годините, прекарани с Луис Ненда, й бяха дали много по-голям практически опит от този на Дариа.
Така че оставаше само Д’жмерлиа. Д’жмерлиа трябваше да остане на „Майозоутис“.
Дариа беше доволна, че не е станала съдия.
Тя въздъхна и тръгна към кърмата да потърси двете извънземни. През последния час те бяха необикновено тихи.
Намери ги приклекнали на пода до главната командна зала — плетеница от шестнайсет крака. Разговаряха с тракания и свирения на хименоптски език, който за Дариа беше съвсем неразбираем. Въпреки това, когато отиде при тях, те млъкнаха.
— Мисля, че сме готови да продължим — Дариа се държеше бодро и неутрално. — Време е да изследваме вътрешността на Лабиринт. Д’жмерлиа, искам ти да останеш тук, на командния пулт на „Майозоутис“.
— Разбира се — напълно съгласен, ло’фтианецът завъртя очи на очните си пипалца. — С уважение към вашите способности, но аз съм най-опитният пилот.
Дариа скри облекчението си.
— Разбира се. Така че Калик най-добре е ние двете да обличаме скафандрите.
Хименоптата кимна.
— И Д’жмерлиа.
Отговорът беше даден толкова непринудено, че Дариа едва не го пропусна.
— Д’жмерлиа?
— Разбира се. В края на краищата, ако по някакъв начин корабът се пробие и ни потрябват скафандри, Д’жмерлиа като пилот ще има не по-малка от нас нужда от скафандър — Калик погледна иронично Дариа с двата кръга немигащи черни очи. — В коя входна точка, професор Ланг, искате Д’жмерлиа да насочи „Майозоутис“?
Беше толкова очевидно, след като беше изречено. Дариа беше готова да си откъсне главата от срам. Лабиринт беше дълъг четирийсет километра. Навитите на спирала тръби, които го съставяха, сигурно бяха дълги няколко пъти по толкова. Бяха трийсет и седем и съставяха безброй километри вътрешни тунели. Само със скафандър щяха да останат без въздух или храна, преди да изследват една стотна от вътрешността.
Всеки от онези тъмни входове пред тях беше широк най-малко неколкостотин метра — повече от достатъчно да приеме съд, четири пъти по-голям от „Майозоутис“.
В своите бележки Куинтъс Блум подчертаваше, че вътрешността на Лабиринт има голям обем. Използването на кораб с почти неограничени запаси от въздух, храна и енергия беше логическият начин — може би единственият начин — за пътуване вътре в Лабиринт.
Дариа се прокашля.
— Щом си облечем скафандрите и сме достатъчно близо, ще посоча желания вход.
— Много добре.
Тъмните очи на Калик останаха неразгадаеми. Въпреки това Дариа беше сигурна, че и Д’жмерлиа, и Калик знаеха. Като добросъвестни бивши роби те съзнателно я бяха оставили да защити достойнството си.
Не за първи път от началото на пътуването им Дариа се питаше кой всъщност беше ръководител на мисията.
— Трийсет и седем входа. Защо трийсет и седем? Имаше ли нещо интересно в числото тридесет и седем?
Дариа не очакваше отговор; беше просто нервна реакция. Но Калик отговори тържествено:
Всяко трицифрено число, кратно на трийсет и седем остава кратно на трийсет и седем, когато неговите цифри се пермутират циклично.
Това накара Дариа да направи наум една бърза проверка (37 по 16 е равно на 592 и 259, и 925 и двете се делят на 37). Беше ли този отговор сериозен, върху който си заслужаваше да помисли, или бе просто хименоптска шега?
Във всеки случай трябваше да се вземе решение. Дариа посочи един кръгов отвор, който се показа над десния хоризонт на Лабиринт и каза:
— Този.
Д’жмерлиа кимна.
— Пригответе се за внезапно ускоряване след влизане — той съгласува векторите на скоростта с отвора и с лекота вкара „Майозоутис“ вътре.
Предупреждението на Блум, че Лабиринт само изглежда, че се върти, беше полезен съвет. Когато корабът влезе във вътрешността Д’жмерлиа трябваше изведнъж да усили тягата, за да компенсира страничното движение. Седнала до пулта за управление и сложила обезопасителните ремъци, Дариа въздъхна облекчено. След избора на мястото за влизане изглеждаше вглъбена в себе си. Опита се да наблюдава едновременно всички външни дисплеи.