Зад тях от входа беше изчезнала всякаква следа. Корабът се намираше в навит гигантски рог, усукан конус, чийто стени приличаха на дишащи фосфоресциращи потоци. Проблясващите линии се събираха зад кораба, идваха все по-близо и по-близо, докато накрая съвсем се скриваха зад извивката на стената. Но сливането надолу беше повече ефект на перспективата, защото над „Майозоутис“ светлите потоци запазваха постоянен интервала помежду си, всяко намаляване, дължащо се на разстоянието, се компенсираше от нарастването на истинското раздалечаване.
Пътят, по който трябваше да вървят, беше надолу. В тази посока записите на Куинтъс Блум можеха да бъдат използвани като пътеводител. Безшевните стени накрая трябваше да отстъпят пред поредица от свързани една с друга зали. Според Блум, ако човек достигне най-вътрешната зала, ще намери серии от глифи, които описват миналата и бъдещата история на човечеството и на Спиралния ръкав. Или по-скоро серии от полиглифи. Глиф беше термин, който Дариа разбираше. Ставаше дума за знак или образ, изсечен в стената. Но Блум не беше обяснил какво представлява полиглиф. Беше ли това една от неговите тайни, нещо, което да защити претенцията му за приоритет?
Докато размишляваше върху това, Дариа се сети за друг голям проблем. Куинтъс Блум беше намерил своята зала в една от вътрешностите на Лабиринт. Тъй като изборът на Дариа за входната точка беше съвсем произволен, вероятността да отидат в изследваната от Блум зала беше едно към трийсет и седем.
Е, това щеше да е нейна грижа, не на Д’жмерлиа. Той знаеше по какъв път да лети и „Майозоутис“ вече се спускаше внимателно надолу по централната линия на видимо бездънна извита шахта. След пет минути равномерно спускане Дариа видя от едната страна да се движи тъмен елипсовиден обект. Беше движещ се вход, врата към една от другите вътрешности. Достатъчно лесни за достъп според Куинтъс Блум, но нямаше никаква причина да влиза, докато не разберат какво лежи вътре. Дариа запомни посоката на тази врата и я означи като разположена по посока на часовниковата стрелка по отношение на тяхното движение. След още пет минути се появи втора в посока, обратна на часовниковата стрелка. Може би напразно изразходваше умствена енергия да ги помни по отношение посоката на движение, ако появяващите се една подир друга вътрешности, които среща при движението в една посока не следват правилна последователност. Може ли човек да направи трийсет и седем скока по посока на часовниковата стрелка и да се върне в изходната точка? Според Блум това не можеше да се гарантира.
Конусовидната форма на тръбата най-после се провидя. Цилиндърът, в който пътуваха, се стесняваше, стените идваха забележимо по-близо. Дариа гледаше течащите подредени линии на фосфоресценцията, опитвайки се да оцени колко време ще мине, преди тунелът да стане тесен за „Майозоутис“. На това място те ще трябваше да прибегнат до скафандрите. Мисълта й беше прекъсната от леко докосване на един от крайниците на Калик.
— Извинете ме, но ако вече не сте забелязали… — Дариа се обърна и видя на екрана въртящ се черен вихър. Беше на не повече от трийсет метра от кораба, мътен водовъртеж от масло и мастило, който непрекъснато се извиваше и обръщаше. От собствен опит познаваше много добре природата на тази сингулярност. Това беше транспортна система на Строителите, способна да пренесе хора и материали от всяко място на Спиралния ръкав или отвъд него. Беше двупосочна система, изпращаща с еднаква лекота обекти както навън, така и навътре.
— Карай далеч от него! — предупреждението беше излишно. Д’жмерлиа пилотираше кораба настрана от вихъра. Другите също бяха запознати със системите на Строителите.
Куинтъс Блум не беше споменал за вихъра. Беше ли го пропуснал при изследване на другия вътрешен регион? Или не беше имал желание да опише нещо, което не можеше да обясни. Значи видял е въртящата се тъмнина и не я е записал.
Сега блещукащите стени бяха все по-близо. Ако срещнеха друг вихър, „Майозоутис“ нямаше да може да маневрира и да го избегне. Дисплеите ясно показваха, че това скоро ще стане без значение. Гладката тръба свършваше, стесняваше се до кръгъл отвор, през който никой кораб не би могъл да мине.
Дариа трябваше да вземе друго решение, но то беше лесно, защото нямаше избор. Д’жмерлиа трябваше да остане в кораба, докато тя и Калик минат през отвора. Той щеше да е самичък, дълбоко във вътрешността на артефакта, изправен пред необходимостта да извърши сложно и опасно излизане, ако те двете не се върнат. Но Дариа не виждаше никаква алтернатива.