А после всички тези мисли изчезнаха. За първи път можа да огледа добре шестте гладки стени на хексагоналната стая. Тя гледаше и гледаше. Стените не бяха същите. Всяка бе покрита с пъстри млечни фигури, пресечени с дифузни черти и петна в бледи пастелни цветове.
Не беше красивата серия от последователни картини, показани от Куинтъс Блум на Спиралния ръкав. Нямаше нито един разбираем образ на региона, както Дариа почти очакваше. Всъщност нито една понятна картина — просто мараня, размазано петно, нещо, което трудно можеше да привлече окото.
Стените сигурно щяха да бъдат сметнати за красиви, както някаква абстрактна картина може да бъде сметната за шедьовър, макар да беше безсмислена.
Дариа се беше надявала без обаче да има някакво истинско основание за това, външните зали да са различни във всяка от трийсет и седемте вътрешности, а накрая всичко да се обедини в едно пространство. Сега знаеше каква беше тази нейна изпълнена с желание мисъл — отчаяна илюзия. Бяха достигнали шестата и последна стая точно както се беше надявала — и тя не беше показаната от Куинтъс Блум!
Пулсът й отново започна да се повишава. Ако искаше да научи тайните на Лабиринт, тя нямаше избор. Трябваше да се върне много назад, достатъчно далеч, за да се прехвърли в една от другите вътрешности — различна вътрешност, вероятно със собствени уникални опасности — и да я изследва.
Калик и Д’жмерлиа може би щяха да искат да опитат. Ханс Ребка и Луис Ненда сигурно щяха да го направят. Но това беше извън нейните възможности. Тя подозираше, че преди да достигне друга вътрешност, нейната смелост и издръжливост отдавна ще са се изчерпали.
Глава 15
Луис Ненда беше изживял повече ужаси, отколкото му се полагат (за някои сам си беше виновен), но беше твърд и трудно се плашеше.
Набавеният от Куинтъс Блум кораб за изследване на Анфракт превъзхождаше по качества „Индълджънс“.
Как го беше набавил? Много лесно. Тъй като нямаше средства, той беше уредил чрез професор Мерада среща с управителния съвет на института.
Беше обяснил, че се нуждае от кораб.
Много добре. И какво беше предложил в замяна?
Цял един нов артефакт, по-голям и по-комплексен от всичко известно досега. Той щеше да докаже, че целият регион от Космоса, известен като Торвил Анфракт в покрайнините на общността, е създаден от Строителите.
И нито Блум, нито Мерада споменаха нещо за Дариа Ланг, макар че тя беше тази, която първа предположи, че Анфракт е артефакт на Строителите. Куинтъс Блум беше пред съвета, а Дариа Ланг я нямаше да защити своята претенция.
Управителите, със силна поддръжка от страна на Мерада, бяха единодушни. Куинтъс Блум, представяйки и института за артефакти, и планетата Сентинел Гейт, щеше да има свой кораб. Подобно на изследователите от едно време, той ще пътува официално спонсориран и триумфалното му завръщане щеше да донесе слава и на него, и на всеки, който го е подкрепил.
Ненда научи за събранието от втора ръка. Той не се изненада, че Дариа не е била спомената. Не се изненада, че членовете на съвета са подкрепили Блум срещу съответен дял от славата.
Не. Онова, от което се изненада Луис, докато обикаляше из вътрешността на „Гравитас“, беше учудващо богатото обзавеждане на кораба. И разбра една голяма истина: няма по-щедър от бюрократа, който харчи чужди пари.
Сентинел Гейт беше един от най-богатите светове на Спиралния ръкав. Но дори и за него похарченото за оборудването и снабдяването на кораба беше прекалено.
И вероятно за персонала. Ненда прокара показалец по извития полиран рейлинг, ръчно резбован от черно тиково дърво, и реши, че досега е бил прекалено скромен в исканията си за заплащане. „Гравитас“ вонеше на ново и на разточителство във всяко отношение — от големите, току-що извадени от сандъците в задната част на кораба, двигатели до половин дузината пътнически апартаменти на носа. Апартаментът, който разглеждаше сега, имаше самостоятелна спалня, салон, стая за отдих, хидропонна градина, вана, кухня, автоматичен готвач, лечебница, робот-масажист, медицински шкаф, хладилен шкаф за вино…
Ненда спря с разглеждането, отвори температурно стабилизирания хладилник за вино и извади една бутилка. Той погледна етикета.
Trockenbeerenauslese Persephone Special Reserve
Какво, означаваше това. Той отвори бутилката и отпи глътка. Не беше лошо. Ненда гледаше облещен цената отстрани на бутилката, когато влезе Атвар Х’сиал.