— Луис, имам лоши новини.
— Аз също. Да бяхме поискали десет пъти повече за това пътуване, пак получената сума щеше да е колкото за джобни пари. Току-що изпих половината от нашето възнаграждение.
— Ах, да. Виждам, че разглеждате обзавеждането на „Гравитас“ — сикропеанката застана удобно до него. — Съгласна съм, че нашето възмездяване ще бъде скромно. В сравнение със стойността на самия кораб, искам да кажа, който за някои щастливи собственици сега или в бъдеще… — Атвар Х’сиал остави останалата част от коментара си да заглъхне във феромонно двусмислие. — Но това не е моята новина. Както знаете, загубата на моя роб и преводач, Д’жмерлиа, ми създава големи неудобства.
— Винаги можеш да говориш с мен или с когото и да било друг, който има приставка.
— Какъвто друг няма на сто хиляди светлинни години. А и вас невинаги ви има. Затова потърсих други методи за по-директна комуникация — Атвар Х’сиал спря да събере мислите си.
— Хората използват един изключително примитивен и ограничен инструмент за говорене. Същият орган трябва да изпълнява централна роля за ядене, дишане, секс и говорене… Но да не се отклонявам. Аз използвах човешки помощник. Като част от взаимодействието с този помощник, ние получавахме и заедно проучвахме доклади с новини, които пристигаха в института от различни светове на Четвъртия съюз. Неотдавна дойде един от планетата Миранда. Хванатото от Дариа Ланг малко зардалу… — феромоните предадоха с името на жената имитация на намек за подозрение и неодобрение. — … било изпратено на Миранда за изследване.
— Зная. По-добре да е там, отколкото край мен.
— Наистина. Те трябвало да изследват как ескалира неговата свирепост с възрастта. Хитростта и жестокостта на зардалу бяха легенда цели единайсет хиляди години, от времето, когато са контролирали по-голяма част от Спиралния ръкав.
— Да. Забрави ли, че аз съм от територията на Зардалската общност? През целия си живот съм слушал тези приказки.
— Тогава сигурно ще се изненадате, ако някой ви каже, че това са глупости. И все пак в доклада от Миранда се казва точно това. Младото зардалу е силно. Изпитва ненаситен глад. Но не е нито изключително злонравно, нито свирепо. Напротив. Екипът на Миранда иска да има в ръкава половин дузина други екземпляри… включително и доставени от нас двамата.
Ненда седна на едно плюшено канапе в пътническия апартамент и разсеяно отпи от бутилката. Тази новина беше друга изненада, втората за деня. Но беше ли шок?
Той подсмръкна.
— Чудя се как го направихме. Със зардалу се срещнахме за първи път на Серенити след това още два пъти на Дженезий. И всеки път, когато искаха да ни избият, не успяваха. Ако е само веднъж човек ще каже, че е лош шанс, но три пъти последователно… показва, че действат други фактори. Моето собствено заключение е точно. Нашият опит доказва, че склонността за оцеляване на зардалу е слабо подобие на тази на техните предци, старата раса, която е господствала върху територията на галактиката. Изследователският екип на Миранда не притежава нашите данни, но те също са много объркани. Чудят се дали благоприятната среда, в която е отгледано от малко зардалуто, не се е отразила върху неговата природа. За да дадат правдоподобен отговор на този въпрос те предлагат награда — много голяма награда — на онзи, който им достави за изследване възрастно зардалу, израснало в естествена среда. Това повдига един въпрос. Ние следваме Дариа Ланг към Анфракт. Да предположим, открием, че нейната следа води вътре в Анфракт и сочи директно към Дженезий? Какво бихте предложили да кажем на Куинтъс Блум, ако той ви помоли да го заведем там?
— Неочаквано ще загубя напълно паметта си. Няма да мога да си спомня пътя, по който сме отишли на Дженезий… и е по-добре и с теб да стане същото. Не искам той да хване зардалу и да получи всичките пари.
— Съгласна съм. Ако обаче имате основание да вярвате, че в подходящо време в бъдеще Куинтъс Блум поради някаква причина няма да е на борда на „Гравитас“…
— Може би ще мога съвсем неочаквано отново да си възвърна паметта. Аз зная каква загадка може да представлява човешкият мозък.
Атвар Х’сиал кимна. Излъчването на феромони беше спряло, но Ненда имаше чувство, че тя беше доволна от неговия отговор. Сикропеанката се повдигна на четирите си задни крайника и мълчаливо напусна пътническия апартамент.
След като Атвар Х’сиал излезе, на Луис му хрумна друга мисъл. Необходимо беше време да се оцени мисълта, че зардалу не са чудовища, но той не понесе идеята Дариа Ланг да бъде захвърлена между тях на Дженезий. Беше ли сега тя там? Трябва ли да я търси? Ако трябваше, как щеше да накара Куинтъс Блум и Атвар Х’сиал да се съгласят с това?