Луис последва Атвар Х’сиал навън от пътническия апартамент и продължи огледа на „Гравитас“. Той беше човек, който смяташе, че трябва да знае колкото се може повече за кораба, с който е помолен да пътува. Този определено си заслужаваше да се познава. Ако новината от Миранда беше изненада не по-малка изненада, представляваше самият кораб. Той беше голям и богато обзаведен. Единственото, което липсваше според предубедените, но може би опитни очи на Ненда беше свястна оръжейна система.
Е, той беше видял дузина места на кораба, на които можеше да се монтира, когато му дойде времето. И само срещу една стотна от стойността на останалото оборудване на кораба.
Ненда обикаляше из друг, богато обзаведен в бароков стил самостоятелен пътнически апартамент. Автоматичният готвач предлагаше екзотични и пикантни блюда, предназначени по-скоро да възбудят, отколкото да заситят глада. Всички подове бяха застлани с дебели меки килими, а в спалнята, когато влезе в нея, доминираше огромно кръгло легло с огледала над него. Той прекоси стаята с дебелия килим с намерение да погледне в банята и да види дали е обзаведена с лична вана.
Ненда отвори вратата, погледна вътре и отскочи назад.
Банята беше не само обзаведена. Тя беше заета. Една жена се беше излегнала във ваната, потопила се така, че само главата, голите рамене и краката от коленете надолу се показваха над пяната и ароматизираната вода. При шума от отваряща се врата, тя обърна глава и съвсем непринудено му кимна.
— Здравейте — Глена Омар се усмихна мило. — Атвар Х’сиал каза ли ви новината? Ще бъда нейна помощничка! Не е ли чудесно? Чудех се колко ли време ще мине, преди да се срещнем отново. И, о, чудо!… Ето ни — тя се хвана отстрани на ваната и започна да се изправя. — Е, мисля, че за днес достатъчно се киснах. Освен ако вие не искате да… Не? Добре, бихте ли ми подали хавлията…
Луис беше живял достатъчно дълго, за да знае, че като си затвори очите, човек не може да избяга от проблема. Той гледаше покритото с пяна тяло на Глена с бели и червени петна, протегнала се да вземе хавлията и мълчаливо се закле да отмъсти на Атвар Х’сиал.
— Вие, аз и Куинтъс — продължи Глена. Тя пристъпи напред към хавлията и продължи да се движи, като отри тялото си в това на Ненда. — Ще бъде вълнуващо пътуване.
Очевидно изненадите, както толкова много други неща в живота, бяха склонни да идват по три.
„Гравитас“ беше един от най-модерните кораби на Четвъртия съюз. Освен че беше голям, пилотирането му беше мечта и можеше да се извършва само от един човек.
Това определено се харесваше на Луис Ненда. Те отиваха на Торвил Анфракт, където неопитният персонал щеше да бъде нещо средно между пречка и беда. А след като бъде свършена работата, колкото по-малко хората на борда — толкова по-добре.
Корабът току-що бе извършил шестия преход през точка на Боуз, преминавайки от процъфтяващия и добре уреден Четвърти съюз към външните граници на Зардалската общност. Срещаните на транзитните точки пътници се бяха променили от предимно хора търговци, туристи и правителствени бюрократи до същества, чийто видове понякога беше толкова трудно да се определят, колкото и техните професии. Ненда беше идентифицирал сикропеанци, хименопти, ло’фтианци, варнианци, дитрони от трета фаза, декантил мирмекони, които му приличаха на двойка от смятаните за изчезнали берсианци и един чизъм полифем. Това за момент го разтревожи, защото там на Анфракт той и Атвар Х’сиал бяха откраднали „Индълджънс“ от чизъм полифема. Но този не беше Далсимър, жадуващ за отмъщение. Той просто погледна Ненда с голямото си единично синьо-сиво око, пресегна се с петте си малки, облечени в ръкавици, ръце, изръмжа: „Отдръпни се, моряко!“ и изви зеленото си прилично на тирбушон, тяло покрай него.
За Ненда най-доброто за техния външен прогрес беше неговото въздействие върху Глена Омар. Когато Луис я беше срещнал първия път дошла направо от защитения и невинен живот на Сентинел Гейт — макар че невинен може би не беше дума, която можеше да се каже за Глена — тя беше като Дариа Ланг. Когато присъствието на извънземни нарасна заедно със свидетелствата за бедност и варварство, Глена постепенно стана по-унила. Тя все още се отриваше о тялото на Ненда или на Блум, или на вечеря седеше, притискайки колене до тях. Но тя правеше това нерешително, без истинско желание.