Това даде време на Ненда да направи, каквото трябваше да бъде направено, и да концентрира ума си върху Торвил Анфракт. Онова, което беше казал на Куинтъс Блум, беше съвсем вярно. Той беше ходил на Анфракт и се беше върнал цял и невредим. Малко същества можеха да се похвалят с това. Но беше премълчал, че след като се беше измъкнал от Анфракт, той се бе заклел никога повече да не се връща там.
Заклел се никога да не се връща.
Но той беше тук и пилотираше „Гравитас“ по последната част от пътя, изминаван с подсветлинна скорост. След още няколко минути отново щеше да се гмурне в дълбините на най-прочутата и значителна част от усуканото пространство-време на Спиралния ръкав.
Ненда знаеше кой е безопасният път в него, тъй като траекторията, която бяха следвали при предишното си влизане, беше записана. Щяха да минат по пътя на Дариа Ланг, освен ако тя не е била толкова ядосана, че да е поела допълнителни рискове (или изобщо да не е отишла на Анфракт).
Лошата новина, от която се страхуваше, бяха последните промени в структурата на Анфракт. Той и Атвар Х’сиал бяха видели следи от тези промени и доказателства за преобразувания в артефактите на Строителите. Ами ако всяка траектория сега води право в бездна на сингулярност или кладенеца на време Крокеморт? Дори локално поле от няколко единици стотици ускорение ще бъде достатъчно да убие екипажа, макар самият „Гравитас“ да оцелее.
Ненда гледаше как образът на Анфракт изпълва небето пред него. Той беше обнадеждващо нормален… което означаваше обезпокоително странен. Ненда можеше да види и да преброи отделните лобове, да открие точното място, където корабът щеше да влезе. Анфракт беше огромен, разпрострял се върху регион, широк почти две светлинни години, но това беше без значение. След като човек влезе вътре, нормалната мярка и метрика на време-пространство не означаваха нищо. Ако е необходимо само след няколко минути вътре в тази объркваща вътрешност, те щяха да следват Дариа по целия път до Дженезий.
Той усети, че Куинтъс Блум наднича над рамото му. Макар че никога не беше очаквал, по време на пътуването Ненда беше повишил мнението си за учения от света Джером. Двамата мъже имаха много общи неща. Едно от тях беше, че изглежда на Блум, също както и на Ненда, харесваше минималния екипаж на „Гравитас“.
Ненда можеше да разбере логиката на Блум. По-малко хора, по-малко претенденти за лаврите на откритията. Ненда и Атвар Х’сиал не влизаха в сметката, единият, смятан просто за екипаж, а другият, надменно и сляпо извънземно. Глена, единствената друга личност на борда, беше известна почитателка на Куинтъс, чиято главна задача беше да не се отделя от него и да записва безценните му думи, които да му донесат слава при завръщането.
Освен това обаче Ненда чувстваше нещо друго около Куинтъс Блум. Блум би направил всичко, буквално всичко, за да стане знаменит в своя свят. Този свят беше различен от света на Ненда, с различни награди, но Луис можеше да разпознае и оцени целенасочения и коравосърдечен стремеж. За Блум той беше нищо, буболечка, която според нуждата човек може да използва или да стъпче. Но това действаше в двете посоки. За Ненда Куинтъс Блум беше личност, която човек трябваше или да убие с първия изстрел, или изобщо да не стреля. Ако Луис контролира „Гравитас“, когато излиза от Анфракт, една личност, за когото не би се погрижил да бъде на борда, беше високоуважаваният Куинтъс Блум.
Цялото напрежение идваше от неудържимия устрем и амбиция на този човек. Той се надвесваше нетърпеливо напред и гледаше силуета на Торвил Анфракт.
— Не можете ли да увеличите скоростта? Защо е необходимо толкова много време за влизане?
Онова, което имаше наум беше: „Дариа Ланг може би е вече там и прави откритията, които по право се падат на мен. Ако трябва, рискувайте, но ме закарайте вътре.“
Ненда вдигна рамене. Във всеки случай той просто беше готов да продължи. Човек може да гледа в Анфракт, докато от очите му не започнат да текат сълзи, но след като влезе вътре, всичките наблюдения отвън не струват пукната пара. Анфракт висеше огромен и неимоверно сложен. Той можеше да бъде променен по милион начини и никой външен наблюдател никога нямаше да узнае за това.
— Може би трябва да сложите обезопасителните колани. Ще съобщя и на другите да сторят същото. Последното ни пътуване в Анфракт беше доста бурно.
Това беше начин да накара Блум да престане да диша във врата му. Но то беше съвършено вярно. Когато „Гравитас“ започна да се движи все по-бързо към границата на Анфракт, Ненда, чийто собствени амбиции не гарантираха съответно наличие на кураж, задържа дъх. Той насочваше кораба към тъмен, беззвезден коридор от предполагаемо празно пространство. Всяка изненада щеше да бъде ужасна. Скоро корабът започна да се тресе от малки накъсани вибрации и той намали скоростта.