Една директна заповед да остави другите — и друга, която го заставяше, докато е сам, да работи без заповеди!
Когато тръгна от най-вътрешната зала на Лабиринт Д’жмерлиа беше двойно нещастен ло’фтианец. И преди да беше отишъл много далеч, той беше безкрайно объркан.
За краткото време, откакто бяха влезли Лабиринт, се беше променил. Пътят назад от вътрешната зала трябваше да води през къс тунел в зала, изпълнена с въртящи се черни вихри. Там определено имаше вихри, но бяха само два, плуващи спокойно до отсрещните стени. Никой от тях не се беше преместил. Връщането през залата беше тривиално лесно, както Д’жмерлиа незабавно демонстрира.
Следващата зала трябваше да бъде също толкова лоша със силната суграшица от оранжеви частици, спиращи всеки връщащ се пътник. Но когато се озова там, бурята почти беше спряла. Само шепа малки оранжеви частици се удряха в скафандъра му, без да го наранят, отскачаха и продължаваха пътя си.
Логично Д’жмерлиа трябваше да е доволен. Всъщност той стана по-неспокоен. На третата зала дори стените не изглеждаха същите. На тях имаше тъмни прозорци, през които другите стени едва се виждаха. Самите стени също бяха полупрозрачни, сякаш се превръщаха в пара и всеки миг щяха да се разсеят.
Д’жмерлиа продължи. И после, точно когато се чудеше каква неприятна изненада може да открие в следващата зала, той излезе от свързващия тунел и видя много позната гледка. Точно пред него беше „Майозоутис“, плуващ в голямата спирална тръба както го бяха оставили.
Останалите зали не се бяха променили. Те просто бяха изчезнали. Шест зали се бяха слели в четири. Опасното бягство се беше превърнало в тривиално лесно и задачата на Д’жмерлиа очевидно беше завършена. Той беше свободен да се върне и да каже на Дариа Ланг, че когато пожелаят, могат да напуснат Лабиринт.
С изключение на една малка подробност. Една от формите на лудост носи името нездраво любопитство. Д’жмерлиа плуваше към кораба, за да се увери, че е непокътнат и намери, че недалеч напред върху стената на тръбата има един от онези странни тъмни отвори.
Той се приближи, за да може да погледне през него в друга зала. Там една фигура в скафандър бавно се отдалечаваше от него. Д’жмерлиа изброи принадлежностите на скафандъра и настрои шлема си да резонира на честота на свирене сто хиляди херца. Осем крака. Тънко, прилично на тръба тяло. Тясна глава. Скафандър като неговия. Това беше самият Д’жмерлиа и онова, което беше взел за отвор в стената беше просто огледало.
Само че любопитството отново го обзе. Сега той се движеше към отвора, а фигурата с костюм се отдалечаваше от него. Той гледаше гърба на тънкото тяло.
Д’жмерлиа продължи да върви бавно и внимателно, докато не стигна до отвора. Фигурата, която следваше, също се движеше, плуваше към един прозорец на отсрещната страна на залата. Д’жмерлиа мина през отвора във втората зала. Неговият двойник също отиде напред, очевидно в трета стая.
Д’жмерлиа спря. Същото направи и неговият двойник. Той тръгна гърбом към отвора на първата зала. Фигурата пред него се обърна и направи същото.
Загадката беше решена. Той преследваше себе си. По някакъв начин този регион на Лабиринт сигурно включваше огледало, но триизмерно огледало, което представяше точно копие на залата, в която се движи.
Подобно на всяко разумно същество, Д’жмерлиа предпочиташе да има някой друг, който да мисли за него и да взема решения вместо него. Въпреки това той самият беше достатъчно интелигентен. От скитането из ръкава с Атвар Х’сиал беше придобил достатъчно опит за възможностите на технологията. Той никога не беше чувал за триизмерно огледало като това, но в него нямаше голяма магия. Той можеше да се сети за три или четири различни начини за направа на такава огледална зала.
Д’жмерлиа беше при отвора с утешителната мисъл в главата си, когато мършавата фигура пред него се обърна, погледна наляво и тръгна бързо в същата посока. Отиваше към централната зала на Лабиринт.
Сега имаше нещо ново. Аномалията даде на Д’жмерлиа ново усещане, че играе игра, на която не познава правилата. Той също се обърна и се отправи към средата на Лабиринт.
И отново се спря озадачен. „Майозоутис“ трябваше да виси точно пред него. От кораба нямаше и следа… Никаква следа от нищо в цялата зала.
Д’жмерлиа разбра твърде късно, че беше направил нещо ужасно глупаво. И по-лошото беше, че беше предупреден. Куинтъс Блум беше посочил, че един изследовател може да „преминава“ от една във всяка друга, от трийсет и седемте вътрешности на Лабиринт, но съществуваше вградена асиметрия. Когато човек се върне през същия прозорец той може да бъде в друг регион, различен от онзи, от който е тръгнал.