Пръв пристигна Луис Ненда, питайки се дали не е грешка, че изобщо отиде. Направи го само заради твърдо спазвания от него принцип — да знае всичко, което се случва на всеки кораб, който той пилотира. А и ако не присъства, кой знае какви планове могат да скроят Куинтъс Блум и Глена Омар.
Ненда гледаше мрачно към петнайсетте свещи, подредени стратегически в будоара. Кислородът консумиран за тяхното горене щеше да поддържа живота им няколко часа, но при съществуващите обстоятелства това не изглеждаше толкова важно.
Глена очевидно мислеше, че ще бъде чудесно парти. Тя беше с прическа с вдигната коса на главата, за да покаже дългата си грациозна шия. Прилепналата памучна рокля с дълбоко деколте и гръб, цепната от глезена до бедрото разкриваше твърде много. Глена направи пирует пред Луис и разкри допълнително няколко педи от крака си.
— Как изглеждам?
— Очарователно — това поне беше истина. Той с облекчение чу зад себе си стъпки. Появи се Куинтъс Блум с изражение, което Луис можеше точно да изтълкува. „Предпочитам да бъда на друго място, но няма никаква алтернатива. И, във всеки случай, не мога да изпусна нещо важно.“
Заедно с Куинтъс Блум нахлу и нещо друго. Малко количество от феромони, много слаби, да бъдат уловени от друг, освен от Ненда.
— Ат! Зная, че чакаш отвън. Мислех, че беше решила да не присъстваш.
— Нямам желание да присъстват на нещо, което е предназначено да бъде ритуал на групов човешки секс. Обаче и аз като вас съм против всякакъв заговор, в който не участвам.
— Мислех да направим следното — Глена, която не усещаше размяната на феромони около нея, изпълняваше ролята си на домакиня. — Тъй като сме тук при такива примитивни условия, мисля, че трябва да си разказваме истории, както са правили това нашите предци преди много хиляди години, седящи ужасени около лагерните огньове.
Мъртвешка тишина. Луис не знаеше как беше с Куинтъс Блум, но той беше седял ужасен около лагерен огън много по-неотдавна.
Без да забелязва липсата на реакция, Глена продължи:
— Вие двамата, седнете — тя изчака, докато двамата мъже седнаха на дивана на половин метър един от друг.
— Сега аз ще съм съдия и онзи, който разкаже най-добрата история, ще получи специална награда.
Тя се настани между двамата и сложи по една гореща ръка върху бедрото на всеки от тях.
— Тъй като сме почти на тъмно, трябва да говорим за страшни или романтични неща. Кой ще започне пръв?
Пълна тишина.
— Не ви ли предупредих? — посланието прозвуча с един обертон на законен хумор. — Позволете да ви дам един съвет, Луис. Внимавайте да не изпуснете специалната награда.
Ненда гледаше към вратата. Сякаш нещата не бяха достатъчно лоши, ами и Атвар Х’сиал му се присмиваше.
— О, хайде, Луис! — Глена стисна бедрото му, за да насочи отново вниманието му върху себе си. — Не се преструвайте, че ви е трудно да започнете. От онова, което Атвар Х’сиал ми разказа, зная, че всъщност двамата сте срещнали живи зардалу, докато всички мислят, че те са били изтребени преди единайсет хиляди години. Това сигурно е изплашило дори и вас. Как изглеждат те.
— Вие не искате да знаете.
— О, напротив, искам! — тя плъзна ръка по вътрешната страна на бедрото му и добави задъхано: — Знаете ли този род неща ме възбуждат.
Това и всичко друго. Ненда призна поражението си. Глена беше по свой начин целенасочена като Куинтъс Блум.
— С Ат се споразумяхме, че няма да говорим за зардалу, но аз все пак ще говоря. Може би ако разкажа малко за тях, тя ще се охлади.
Ненда се обърна към Глена.
— Ако попаднете на зардалу, няма да ви се сторят толкова вълнуващи. Това, разбира се, не може да стане, защото те живеят само на Дженезий, тук вътре в Анфракт. Но те могат да накарат всеки да настръхне от ужас. Да започнем с това, че са грамадни. Седем метра дълги в цял ръст. Главата на пораснало зардалу е широка колкото този диван. Те са земни цефалоподи, така че стоят и се придвижват на половин дузина дебели пипала. И могат да тичат бързо, по-бързо от човек. Пипалата са светлосини, достатъчно силни да скъсат стоманен кабел. Главата е тъмносиня — синя като нощ на Следата на Пеликан. Зардалуто има две големи сини очи, всяко широко колкото педя. И под тях голяма човка.