Впрочем, като говорим за мерзавци, новините за Вашия любимец Луис де Алкесар са, че господин кралският секретар продължава да се радва на привилегировано положение в двореца, занимава се с все по-значими държавни дела и като всички нему подобни мълниеносно се сдобива с голямо богатство. Освен това, както Ви е известно, има племенница, много красиво момиче и придворна дама на кралицата. Що се отнася до чичото, цяло щастие е, че сте далеч. Но като се върнете от Фландрия, ще трябва да се пазите от него. Човек никога не знае докъде може да стигне отровата, която плюят подобни влечуги.
И понеже говоря за влечуги, трябва да споделя нещо с Ваша милост. Струва ми се, че преди няколко седмици срещнах онзи италианец, с когото Ви свързват — така си мисля аз — неуредени сметки. Това стана при хана на Лусио, при Кава Баха. Ако наистина е бил той, то според мен се радваше на добро здраве. Последното ме кара да предполагам, не се е възстановил след последната Ви среща. Вгледа се в мен за миг, сякаш ме разпозна, а сетне продължи спокойно по пътя си. Зловещ тип, казано мимоходом, все така в траурно черно от глава до пети, с онова лице, издълбано от шарка и с онази чудовищна шпага, запасана в колана му. Един човек, с когото поговорих тайно по въпроса, ми каза, че той предвождал малобройна шайка от самохвалковци и негодници, които Алкесар държал на заплата и които му служели като изпълнители на разни тъмни дела. Мътна работа, с която един ден Ваша милост, по един или друг начин, ще трябва да се разправи. Защото който остави жив оскърбения, оставя живо и отмъщението.
Продължавам да посещавам кръчмата „Дел Турко“ и приятелите Ви ме натовариха да Ви пожелая от тяхно име да сте все така в добро здраве. Много да се пазите, поръчва и Каридад ла Лебрихана, която, според собствените й думи й — а аз нямам основание да не й вярвам — Ви носи и пази в сърцето си, както пази и старата Ви стая, гледаща към задния двор на улица „Аркабуси“. Тя е все така снажна, което не е за пренебрегване. Между другото Мартин Салданя се възстановява след нощна престрелка с някакви нехранимайковци, които възнамерявали да се укрият в църквата „Сан Хинес“. Намушкали го, но ще се оправи. Разправят, че той убил трима.
Не искам да Ви отнемам повече време. Моля само да предадете топлите ми чувства на младия Иниго, който сигурно е станал разсъдлив момък и напет съперник на Марс, след като има Вас за учител, та да му отваряте очите едновременно за Вергилий и за Ахил. При все това, припомнете му, ако обичате, моя сонет за младостта и благоразумието. Като добавите, ако бъдете така любезен, и тия стихове, които ми се въртят в главата:
… Макар че, така или иначе, какво ново мога да кажа аз, драги капитане, което Ваша милост да не знае добре и в излишък.
Господ да е с Вас, скъпи приятелю.
Ваш Франсиско де Кеведо Вийегас
P.S. Липсвате ни и на срещите пред „Сан Фелипе“, и на представленията на Лопе. Забравих да Ви кажа, че получих писмо от някакво момче, което навярно помните, последното от една злочеста фамилия. Както по всичко личи, след като е разчистил по свой начин неуредените си дела в Мадрид, той е успял да замине безпрепятствено под чуждо име за Индиите. Предположих, че ще се зарадвате да го научите.
III. Бунтът
После — след дъжд качулка — се изговориха много приказки дали това е можело да се предвиди или не. Но чистата истина е, че никой нищо не направи, за да се избегнат събитията. Причината не беше зимата. Тази година тя не беше особено сурова във Фландрия, нямаше нито мраз, нито сняг, въпреки че и дъждовете ни причиниха достатъчно терзания, утежнявани допълнително от липсата на храна, обезлюдяването на селата и изкопните работи около Бреда. Всичко това обаче си беше в реда на нещата, а и испанските войски имаха навика да проявяват търпимост към несгодите на войната. Но въпросът с парите се оказа различен. Много ветерани бяха познали мизерията след уволненията и преобразуванията при Дванадесетгодишното примирие с холандците. На собствен гръб бяха усетили, че службата на нашия господар краля изисква много, когато става дума да излагаш на опасност живота си, но дава малко, за да можеш да го живееш. Вече съм споменавал, че немалко стари войници, станали инвалиди след дълги походи, негодни за военна служба, бяха принудени да просят по улиците и площадите на нашата окаяна Испания, в която облагодетелстваните бяха винаги един и същи. А тези, които с цената на здравето, кръвта и живота си действително крепяха истинската вяра, държавата и хазната на нашия монарх, с неотменима бързина се оказваха погребвани дълбоко или забравяни. Ширеше се глад — в Европа, в Испания, във военната служба. А легионите повече от век се сражаваха срещу целия свят, без вече да помнят точно в името на какво бяха започнали, дали за да защитят църковните индулгенции или за да може Кралският двор в Мадрид, сред балове и забави, да продължава да се чувства властелин на света.