Часът за разходка по „Цар Освободител“, дето излизаше в дните, когато е доволен от себе си. Върви и се прави на разсеян, заглежда хубавите момичета и среща видни господа от парламента. Той е с всички познат и всички го знаят и са интимни с него. Защото той умее да се държи. За хората е необходимо да изглежда безобиден и да бъде забавен. Той поздравява като търси шапката на главата си, когато тя е в ръката му. Но всички тия хорица всъщност са съвсем наивни. Той ги е оценил всички и знае кои му трябват. Той трупа познати, както скъперникът — пари, и за него те са стълбата, по която отива нагоре. Днес е нищо, но утре…
Той гледа синьото небе през прозореца. Долу тракат машините, в съседната стая се карат репортерите. Цигарата му бавно догаря в пепелника… Утре той ще властва, ще има пари, ще има…
Погледна към масата и видя отново картичката на Струмски.
— По дявола, какво иска тоя луд!
Лицето му неочаквано доби истинския си израз — зъл и брутален. Приятелят си позволяваше за го смята за отрепка, сега има нужда от него! Добре! Той ще види!
Глава XIV
От дванадесет часа, завърнал се от работа, Ася чакаше в къщи. Точно след половин час Слав дойде. Надя повика мъжа си и попита дали да се приготви обедната маса за трима, но за голямо нейно учудване Струмски енергично отказа. Имал съвсем кратък разговор с брат и и само толкова.
Ася беше извънредно възбуден. Той беше преживял тежка борба със себе си, преди да се реши на тая среща. Сега искаше да свърши работата сурово, без чувства. Той наистина бе решен да се пожертва в името на цели, които засягат не само него. Положението беше безизходно и трябваше да прибегне до Слав, когото дълбоко презираше. Но журналистът беше сила, която можеше да се използва под строг надзор.
Той влезе отново в кабинета и пристъпи направо към работата.
— В какво състояние се намира вестника ти?
Слав, седнал пред писалището с неопределено изражение на лицето си, сдържан и сякаш дебнещ, изведнъж стана и, все още разколебан как да се държи, маскира състоянието си като започна да крачи из стаята. Той правеше големи крачки към вратата, изведнъж се извръщаше, чупеше хода си на една посока, веднага на друга, същевременно оправяше косите си, бъркаше по джобовете си. Това бяха обичайните движения, с които заблуждаваше събеседниците си. Можеше да се допусне, че е забравил кърпата си или че си е спомнил нещо много тревожно. В това време той пресмяташе, съобразяваше. Днес той дойде с решението да бъде жесток, да къса, да отказва, да унижи събеседника си, но натурата му надделя. Трябваше първо да види нямаше ли нещо да загуби. В какво състояние се намира вестникът му? Хм! Добре. Защо го питат това? Блъсна един стол, събра килима, извади хастара на джоба си, вместо кърпата. Най-после заговори:
— Как е вестникът ми? Какво си се сетил за него?
Ася спокойно го наблюдаваше.
— Седни — покани го той. — Остави килима, слугинята ще го оправи. Моля да говорим без фокусничества.
— Фокусничества! Кое наричаш ти така?
Слав се изправи до вратата и за момент дебелото му лице издаде скрита злоба и ненавист.
— Седни — повтори поканата си Ася.
Слав ловко прикри чувството си под една дебелашка усмивка.
— Вашите столове са отвратителни. Ще се изтегна на дивана.
И той сложи късото си, дебело тяло на дивана.
— Добре, слушам! В какво състояние се намира вестникът ми. Ще ти кажа. 15 хиляди тираж и най-голяма авторитетност. Това трябваше да оцениш на времето.
— Не те питам за тиража. На кого служи, искам да зная, вестника ти. Имаш ли задължения към известни личности?
Слав затвори театрално очи и погледна с лице към тавана. Ася допълни:
— Ние ще можем да продължим разговора, само след като ми отговориш на въпроса.
Журналистът скочи от дивана и отново се втурна по начупената линия на предишната си разходка. Той искаше да каже кому служи вестникът му. Да каже, че пет пари не дава за важните разговори, за които са го повикали. Да нарече зетя си „хапльо“. Да плюе и да си отиде. И пак изплува хитростта и тая вечна предпазливост да не се изгуби нещо с излишни думи, да не се пропуснат някои предложения. Този път той съвсем ловко оправда хаоса от движенията на ръцете си, като извади един брой от вестника.
— Ето, виж сам кому служи.
Той сложи вестника на масата пред Ася.
— Тук пише „независим и информационен“.
Без да помръдне, Ася се усмихна с презрение.
— Това нищо не значи.
— Значи! — провикна се редакторът. — За мене значи. Вестникът ми е независим, защото служи на истината.
Ася съвсем кротко предложи.
— Да говорим просто. Плаща ли някой за службата на тази истина.