На витрината на „Туин сити — фото и видео“ имаше табела, на която беше показана карикатура на мъж, който безуспешно се бори с огромно кълбо филмова лента. Човекът изглеждаше готов да избухне от отчаяние. Думите под и над картината гласяха: „ИЗМОРЕНИ СТЕ ОТ БОРБАТА? НИЕ ПРЕНАСЯМЕ ВАШИТЕ 8 ММ ФИЛМИ (И СНИМКИ!) НА ВИДЕОЛЕНТА!“
„Просто още едно проклето приспособление — помисли си Пап, отвори вратата и влезе. — Светът умира от тях.“
Но той беше един от онези хора — светът умира от тях, — които нямаха нищо против да използват това, за което говорят с пренебрежение, ако се окаже изгодно. Размени няколко думи с продавача. Продавачът повика собственика. Те се познаваха от много години (някои биха казали — вероятно откакто Омир е преплувал през тъмновиненото море). Собственикът покани Пап в задната стаичка, където размениха няколко думи.
— Дяволски странна пачка снимки — каза собственикът.
— Ъхъ.
— Видеолентата, която направих от тях, е още по-странна.
— Не се съмнявам.
— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?
— Ъхъ.
— Тогава върви на майната си — каза собственикът и двамата се изкикотиха с мразовития си старчески кикот.
Двайсет минути по-късно Пап си тръгна с две неща — видеокасета и чисто нов полароид „Слънце 660“, още в кутия.
Когато се върна в магазина си, той се обади в дома на Кевин. Не се изненада, когато телефона вдигна Джо Деливън.
— Ако си разстроил момчето ми, ще те убия, стара змия такава — каза без предисловие Джон Деливън и отдалече Пап чу отчаяния вик на момчето:
— Татко-о!
Устните на Пап се разтеглиха и оголиха зъбите му — разкривени, проядени, пожълтели от лулата, но негови собствени, в името на плешивия Бог — и ако Кевин го беше видял в този миг, той нямаше само да се чуди дали Пап Мерил не е нещо повече от касълрокски вариант на доморасъл мъдрец, той щеше да знае.
— Чакай, Джон — каза той. — Аз се опитвах да помогна на момчето ти с този апарат. Това е всичко на света, което се опитах да направя. — Той направи пауза. — Искам да кажа, също както онзи път, когато ти помогнах, когато ти се показа малко по-горд с отбора на „Севънти сиксърс“.
Последва оглушително мълчание от страна на Джон Деливън, което показваше, че той има много да каже по онзи въпрос, но хлапакът е в стаята и това му действа не по-зле от запушалка.
— Чакай, момчето ти не знае нищо за онова — каза Пап с отвратителната си широка усмивка в тиктакащите сенки на „Рогът на изобилието“, където преобладаващите миризми бяха на стари списания и мишовина. — Казах му, че не му влиза в работата, както му казах и за това тук, че му влиза в работата. Искам да кажа, дори нямаше да припомням онзи бас, ако знаех друг начин да те привлека тук. А ти трябва да видиш какво има при мен, Джон, защото ако не видиш, няма да разбереш защо момчето иска да разбие този апарат, който си му подарил…
— Да го разбие!
— … и защо аз мисля, че това е дяволски добра идея. Сега ще дойдеш ли тук с него, или не?
— Да не съм в Портланд, по дяволите?
— Не обръщай внимание на табелата „ЗАТВОРЕНО“ на вратата — каза Пап с ведрия тон на човек, който много години е вървял по собствения си път и очаква още много години да продължава по същия начин. — Просто почукай.
— Кой, по дяволите, е казал името ти на момчето, Мерил?
— Не съм го питал — каза Пап със същия вбесяващо ведър тон и затвори телефона. И добави към празния магазин: — Всичко, което знам, е, че дойде. Точно както винаги правят всички.
Докато чакаше, той извади апарата „Слънце 660“, който беше купил в Люистън, от кутията и напъха кутията навътре в кошчето за боклук до работната си маса. Погледна замислено апарата, после зареди началния филм за четири снимки, който се даваше с апарата. Червената лампичка вляво от знака за светкавицата светна за кратко, а после започна да мига зелената. Пап не се изненада много, като разбра, че е изпълнен с тревога. „Е — помисли си той, — Бог не обича страхливите“ — и натисна бутона за снимане. Безпорядъкът във вътрешността на „Рогът на изобилието“, който приличаше на хамбар, в миг се обля в безмилостна, невероятно бяла светлина. Апаратът издаде своя мляскащ лек вой и изплю това, което трябваше да бъде снимка от полароид — абсолютно нормална, но все пак с нещо липсващо — снимка, на която има повърхности, които описват света, в който корабите, ако стигнат достатъчно далеч на запад, без съмнение ще паднат от димящия и пълен с чудовища край на света.