— Защото не си имал четиристотин долара — каза Кевин. — Онзи човек е имал, но ти — не. — Сега той гледаше баща си открито, за пръв път след първото си посещение при Пап Мерил напълно беше забравил за фотоапарата. Чудото от това, което правеше „Слънце 660“ се беше загубило — поне временно — в това по-ново, по-светло чудо: като млад неговият баща беше извършил нещо поразително глупаво точно както други мъже, за които Кевин бе чувал, точно както някой ден можеше да постъпи и той, когато стане самостоятелен и няма възрастен от племето на Разумните, който да го предпазва от подобни ужасни импулси и вредни инстинкти. Баща му, както се разбираше, за кратко беше членувал в племето на Инстинктивните. Беше трудно за вярване, но не беше ли доказателство!
— Точно така.
— Но си се хванал на бас с него.
— Не веднага — каза баща му. — Казах му, че мисля, че „Севънти сиксърс“ ще станат шампиони, но четиристотин долара бяха прекалено много, за да ги рискува човек, който е само помощник-земемер.
— Но никога не си си признавал пред него, че нямаш парите.
— Боя се, че отидох още по-далеч, Кевин. Държах се като че ли ги имам. Казах, че не мога да си позволя да загубя четиристотин долара и това най-малкото не беше оригинално. Казах му, че не мога да рискувам толкова пари за един бас — все още не лъжех, нали разбираш, но се плъзгах по ръба на лъжата. Разбираш ли?
— Да.
— Не знам какво щеше да се случи — може би нищо? — ако тогава не беше звъннал звънецът за край на почивката. Тогава онзи инженер изпъна напред ръка и каза: „Ако това е, което искаш, аз ти давам две към едно, синко. За мен няма значение. В джоба ми ще си останат четиристотин долара.“ — И преди да разбера какво става, ние сключихме баса пред половин дузина свидетели и за добро или за лошо, аз се бях насадил на пачи яйца. И като се прибирах онази вечер вкъщи, аз помислих за майка ти и за това, какво би казала тя, ако знаеше, и тогава кривнах на банкета на пътя със стария форд, който карах тогава, отворих вратата и повърнах.
По улица „Харингтън“ бавно приближаваше полицейска кола. Караше Норис Риджуик, а до него се возеше Анди Клътърбък. Когато патрулната кола зави наляво по главната улица, Клът вдигна ръка за поздрав. Джон и Кевин Деливън вдигнаха ръце в отговор, а есента мирно и сънливо течеше около тях, сякаш Джон Деливън никога не беше седял в стария си форд на отворена врата и не беше повръщал в прахта на пътя между собствените си крака.
Пресякоха главната улица.
— Е… все пак може да се каже, че имаше за какво да залагам парите си, все пак. „Сиксърс“ водеха до последните няколко секунди на седмия мач и тогава едно от онези ирландски копелета — забравих кой беше — открадна топката от Хал Гриър и стигна с нея до точковото поле, а заедно с нея там отидоха и четиристотинте долара, които нямах. Когато платих на онзи проклет инженер на другия ден, той каза, че към края малко се притеснил. Това беше всичко. Така беше опулил очи, че можех да ги извадя с палци.
— Ти му плати на следващия ден! Как го направи?
— Казах ти, това беше като треска. След като си стиснахме ръце за баса, треската премина. Ужасно се надявах, че ще спечеля този бас, но знаех, че трябва да мисля, че ще го загубя. Бях заложил много повече от тези четиристотин долара. Ставаше въпрос за работата ми, разбира се, и за това — какво ще се случи, ако не мога да платя на човека, с когото се бях хванал на бас. Все пак той беше инженер и ми беше началник. Ако не платях баса, този човек имаше достатъчно възможности, за да ми отмъсти. Нямаше да бъде басът, но щеше да намери нещо друго. А това щеше да е нещо, което щеше да бъде записано в трудовата ми книжка с големи червени букви. Но не това беше най-страшното. Съвсем не.
— А кое?
— Майка ти. Бракът ни. Когато си млад и нямаш нито гърне, в което да се изпикаеш, нито прозорец, през който да го изхвърлиш, бракът през цялото време е в напрежение. Няма значение колко се обичате един друг, този брак е като един претоварен кон и знаеш, че може да падне на колене или дори да се катурне мъртъв, ако всички лоши неща се случат във всички лоши моменти. Не мисля, че заради един бас от четиристотин долара тя би се развела с мен, но се радвам, че никога не се наложи да разбера това със сигурност. Така че, когато треската отмина, разбрах, че може би имам да изплащам бас за малко повече от четиристотин долара. Може би имам да изплащам бас за цялото си бъдеще.