Прекоси двора до дръвника и постави върху него имитацията на германски часовник с кукувичка. Постоя с наведена глава за един миг, а двете му ръце бяха върху дръжката на чука. Лицето му остана безизразно, очите му — замъглени и слисани, но имаше и една част от ума му, която не само мислеше ясно, но и мислеше, че целият той мисли — и действа — ясно. Тази част от него виждаше не часовника с кукувичка, който и като нов не беше струвал много, а сега беше се счупил при размяната — тя виждаше полароида на Кевин. Тази част от ума му наистина вярваше, че той беше слязъл по стълбите, беше взел полароида от чекмеджето и беше дошъл направо тук, като се беше спрял, колкото да вземе чука.
И тъкмо тази част по-късно щеше да си спомни… освен ако за него не станеше удобно да помни някаква друга истина. Или, ако потрябваше, каквато и да е друга истина.
Пап Мерил вдигна бойния чук над дясното си рамо и го стовари със сила — не толкова силно, колкото беше го направил Кевин, но достатъчно силно, за да свърши работа. Удари право върху покрива на имитацията на германски часовник с кукувичка. Часовникът не се счупи или разцепи — той се пръсна — парчетата от пластмасовото дърво и малките колелца и пружинки се разхвърчаха. И това, което тази малка част от Пап, която виждаше, щеше да си спомня (освен ако, разбира се, за него не станеше удобно да си спомни нещо друго), бяха парченцата пластмаса от апарата, пръснати навсякъде.
Той свали чука от дръвника и остана за момент загледан с унесените си, невиждащи очи в останките. Птичката, която му изглеждаше точно като касета от филм — касета от филм за полароид „Слънце“, лежеше по гръб, а малките й дървени крачка стърчаха право нагоре във въздуха. Изглеждаше мъртва, по-мъртва, отколкото която и да било друга мъртва птичка и същевременно по някакъв чудотворен начин беше незасегната. Пап я погледна, после се обърна и тръгна към вратата на пристройката.
— Това е — промърмори той през зъби. — Стига му.
Ако много близо до него имаше някой, този някой можеше и да не успее да долови самите думи, но трудно щеше да пропусне безпогрешния тон на облекчение, с който бяха изговорени.
— Това е свършено. Не трябва да се тревожа за това повече. Сега какво имах да правя? Да купя тютюн за лула, нали?
Но когато след петнайсет минути влезе в дрогерията на другата страна на квартала, той не поиска тютюн за лула (въпреки че това беше, което помнеше, че трябва да поиска). Той поиска филм.
Полароиден филм.
ГЛАВА 13
— Кевин, ще закъснея за работа, ако не…
— Ще се обадиш ли? Можеш ли? Да се обадиш и да кажеш, че ще закъснееш или че може въобще да не отидеш? Ако е нещо наистина, наистина, наистина важно?
Господин Деливън отегчено попита:
— Какво е това нещо?
— Би ли могъл!
Сега на вратата на спалнята на Кевин стоеше госпожа Деливън. Зад нея беше Мег. И двете гледаха с любопитство мъжа в делови костюм и високото момче все още по шорти.
— Да речем, че — да, да речем, че мога. Но няма да го направя, докато не разбера какво е то.
Кевин понижи глас и като сочеше с очи към вратата, каза:
— Отнася се за Пап Мерил. И за апарата.
Господин Деливън отначало се учуди какво правят очите на Кевин, но после отиде до вратата. Промърмори нещо на жена си и тя кимна. После затвори вратата, без да обръща внимание на протестния вой на Мег повече, отколкото би обърнал на чуруликането на птичка, кацнала върху телефонната жица зад прозореца на спалнята.
— Какво каза на мама? — попита Кевин.
— Че това е разговор между мъже — леко се усмихна господин Деливън. — Мисля, че тя мисли, че искаш да говориш за мастурбация.
Кевин се изчерви.
Господин Деливън изглеждаше загрижен.
— Не е това, нали? Искам да кажа, ти знаеш за…
— Знам, знам — прибързано отговори Кевин; нямаше намерение да казва на баща си (и не беше сигурен, че би бил способен да произнесе правилната поредица от думи, дори и да искаше), че това, което за миг го беше извадило извън релсите, беше, че баща му не само знае за тези неща — което, разбира се, не би трябвало изобщо да го изненада, но все пак го беше изненадало и го беше изпълнило с чувство на изненада от собствената му изненада — но че и майка му по някакъв начин също знае.