А „Спусък“ от Маями все танцуваше и танцуваше, понесъл странния си товар, сгушен край малката стълбичка — човек, който беше делфин; делфин, който не знаеше, че е бил човек.
Човекът в бялото легло чу мелодия и това бе мелодията на нечий глас. Тих и нежен. Целият свят бе тих и нежен. Той отвори очи.
Тя бе великолепна. Имаше червеникава коса и зелени очи, трапчинка на брадичката и ослепително бели зъби. А казваше…
— Глупаво, пресолено, псевдоизтънчено шведско копеле, дето се пишеш голям мореплавател!
Той бързо затвори очи, стреснат от толкова много загадки. После събра кураж и пак ги отвори. Тя все още бе тук. Понечи да проговори, но нещо меко закриваше лицето му. Като вдигна към бузата си стокилограмова длан, той откри, че главата му е плътно омотана с превръзки.
— Какво, по дяволите…
— Кротко, момче! — изрече вълшебното видение. После леко положи ръка върху рамото му и го натисна надолу. — Не говори. Минал си през месомелачка.
Вече малко по-спокоен, той лежеше и недоумяваше.
— Какво…
Нежната ръка леко докосна бинта над устните му.
— Не сега, Стив. Кротувай, ако обичаш. — Тя придърпа стола си към леглото и стисна ръката му. — Заповед на доктора: никакви приказки. Но можеш да слушаш. И ще ти позволя да казваш „да“ или „не“. Нищо повече. Разбрахме ли се?
— Да — каза той. — Обаче…
— Още едно „обаче“ и спирам да говоря — прекъсна го тя строго, но с усмивка.
— Добре.
— Стив, истинско чудо е, че си жив. От три седмици лежиш тук и за пръв път ме чуваш. През цялото това време лежеше с отворени очи и издаваше само някакъв странен звук като бебешка кашлица. Мили Боже! Мислехме, че си се побъркал. Наистина ли ме чуваш, Стив?
— Да.
— Браво, тъй те искам. А сега какво искаш да знаеш… например знаеш ли къде си, какво стана и тъй нататък?
— Не.
— Ти наистина си минал през месомелачка! Добре де, както си имаш лошия навик, една вечер най-ненадейно излезе в морето със „Спусък“. Сигурно никога не ще узнаем накъде си отивал, освен ако си го припомниш. Аз лично смятам, че просто си искал да останеш насаме с мрачните мисли. — Тя се разсмя тихо. — Може би си видял „Морски бриз“ и си потеглил натам да помогнеш. Но преди да наближиш мястото на катастрофата, си паднал в кабината и си загубил съзнание. Нямам представа как си се подредил така.
— „Морски бриз“? — повтори той.
— Хей! Нали щяхме да караме на „да“ и „не“? Танкерът „Морски бриз“ е избухнал близо до мястото, където те намериха. Ужасна трагедия; не е останала жива душа. Докато търсели оцелели, намерили теб.
Той отново вдигна ръка към лицето си.
— Питаш дали си пострадал? Голям късмет имаш, че живеем в двайсети век, Стив. Само изкълчено рамо, две счупени ребра и лицето… но за него не се тревожи. Това е клиниката на доктор Дюбоа. Той възстановява лицето ти по снимки. Казва, че след година никой няма да подозира колко работа е трябвало да свърши. Скъпичко е, Стив, но ти винаги си казвал, че имаш прекалено много пари. Нещо друго?
— Да.
— Чакай да видим… Мисля, че не пропуснах нищо…
— Коя си ти?
Изумлението в ясните й очи след миг се превърна в болка.
— Стив… не ме ли познаваш? Не помниш ли Орландо, Стив, не помниш ли как Уинчъл разправяше, че това не е ухажване, а ураган? Не помниш ли как се скарахме, Стив, когато ми рече, че съм досадна и си тръгна ядосан? — Внезапно в очите й припламна гняв. Беше много красива. — Стив, ако се преструваш… не си играй с мен!
— Не! Не! — възкликна той.
— Значи е вярно? — Тя въздъхна безпомощно и се облегна назад. После бързо добави: — Позволете да се представя. Господин Рауп, това е госпожица Пери, за вас просто Сандра. Несъмнено сте очарован.
— Рауп ли? — глухо избъбри той.
— Стив! Дори и собственото си… Нищо ли не помниш?
— Не! — мъчително извика той. — Не!
— О, Стив, измъчих те. Аз съм глупачка. Не се тревожи, скъпи. Моля те. Всичко ще бъде наред. — Тя се приведе и леко целуна превръзките. Изведнъж стана деловита. — Слушай ме, Стив. Никой не бива да узнае. Твърде много хора биха го приели като небесен дар. Ти и извънредно богат. Ако докажат в съда, че напълно си загубил памет, може би ще открият начин да те вкарат в приют, тъй че някой друг да докопа парите ти. Мисля, че ще се справим. Винаги си бил странен и саможив. Продължавай по същия начин, само че още по-категорично. Двамата заедно ще се преборим.