— Сандра, аз…
— Шшшшшт. Остави всичко на мен. Скоро ще се изправиш на крака и тогава…
— Време е, госпожице Пери — обади се глас откъм вратата.
Висок, мършав мъж с изящни ръце влезе в стаята, спря и ги огледа.
— Докторе, той наистина се свести! — радостно каза Сандра. — Позна ме.
— Великолепно — отвърна Дюбоа. — В най-скоро време ще бъдете същия, както преди!
Ако знаеше за какво говори…
Сандра се усмихна, намигна и изчезна от стаята. След малко сложиха Стив върху количка и го откараха за третата операция.
Осем месеца по-късно Стив и Сандра отидоха на парти за пръв път след нещастния случай. Тия месеци бяха напрегнати и за двамата. Трябваше най-старателно да се справят с хиляди дребни подробности. Всеки ден носеше поредната изненада във възстановяването на мъжа, наречен Рауп.
Например почеркът. След като прегледаха стотици документи, двамата откриха, че старият му подпис напълно се различава от новия. И Стив трябваше всеки ден да посвещава по два часа на упорити упражнения, за да си възстанови предишния почерк.
А и хората… Когато се завърна в огромния си дом край Бока Ратон, Стив бе отрупан с покани и посещения. Слугите имаха заповед да не допускат никого до господин Рауп без предупреждение. Сандра обикновено беше наблизо, а когато излизаше, оставяше телефонен номер. Когато посетителят най-после успееше да се добере до Стив, той вече знаеше наизуст главните подробности. Можеше да нарича гостенина по име, да подхвърли някоя шега за „общите спомени“ и набързо да сложи край на посещението. Беше усвоил и цял куп номера.
— Ами онова делово предложение, господин Рауп? Можете ли да ми дадете отговор днес?
На подобни въпроси Стив обикновено отвръщаше:
— Предпочитам да ми повторите всичко, Смит; нали разбирате, след злополуката нищо не можех да върша и май доста съм поизостанал.
Изричаше го с чаровна усмивка, нещо ново за предишния мрачен господин Рауп. А когато изслушаше подробностите, отговаряше:
— Добре, ще помисля и ще ви се обадя.
Естествено, после обсъждаше всичко със Сандра.
Някои от нещата, с които се сблъскаха, бяха поразителни и необясними. Когато Стив изпробва старите си дрехи, всичко му стоеше чудесно — всичко освен обувките. Сега купуваше с половин номер по-малки. Бяха се променили и вкусовете му. Една вечер Сандра откри, че той танцува и то извънредно добре; не си спомняше някога преди да е танцувал. А най-изумително бе, че вече не можеше да свири на пиано, но пък по тайнствен начин бе усвоил китарата.
През седем от тези месеци Стив бе изцяло забулен с превръзки, а през осмия имаше лепенки по носа и скулите. Често заставаше пред голямото огледало в спалнята, гледаше това ново лице и го запомняше наизуст, както бе учил старите си познанства и навици. Мургаво лице с изострена брадичка и хлътнали, искрящи очи. Харесваше му.
Сандра бе станала част от живота му, както и той част от нейния. В много отношения животът му почваше от мига, когато отвори очи и я видя до бялото легло.
Един ден тя го завари в градината да дрънка на китарата и да пее с печален глас „Блус за болницата Сейнт Джеймс“. Несъмнено беше щастлив.
— Стив — тихо каза тя.
Той вдигна глава, усмихна се и дългите му пръсти пробягаха по струните, приключвайки мелодията с буйно арпеджио. Сандра взе китарата, сложи я на тревата, после седна в скута на Стив и отпусна глава на рамото му.
— Чудак. Още се питам кой ли те е учил да свириш така.
— Цар Нептун — усмихна се той.
— Значи е чудесен учител. Нямаш представа колко различен си, Стив. По-мил. Толкова много неща узнах за теб… Да си призная, не вярвах, че ще имаш сили да изтърпиш всичко това. Винаги си бил толкова мекушав. Но ти се хвърли като античен герой в най-голямото начинание, предприемано някога и победи. Освен мен никой не знае за паметта ти; и единствената разлика, която виждат, е че сега си десет пъти по-истински мъж отпреди. Мисля, че си чудесен, нали?
— Просто бях послушно момче, скъпа, и вършех каквото ми кажеш. Всеки би го постигнал, ако имаше теб, да го водиш. — Той докосна ухото й с изящния си нов нос и вдъхна аромата на златисто-червените коси. Тя се разсмя.
— Не съм дошла да създаваме дружество за взаимни похвали. Идвам да ти кажа, че Бабс Фреснър организира парти в твоя чест. Нямам представа как е открила, че те разбулват идната седмица, но фактът си е факт. И проявява типичното си чувство за хумор. В твоя чест всички ще бъдат костюмирани като чудовището на Франкенщайн.