Присъствувах на съвета, в който кардинал флорес изложи тази постановка. Не бих казал, че тя въздействува на французите. Съветът запази пълно присъствие на духа дори когато_флорес назова сумата, предложена от Каитбай — сто хиляди златни дуката. Френското кралство напоследък бе навикнало на такива огромни подаръци изневиделица, та вече просто не ги свързваше със случая Джем — струваше му се, че те му се полагат.
— Нашето убеждение отговори адмирал де Гравил — е, че християнският свят ще прецени като нередни едни преговори между Папството и мохамеданската сила, Каитбай. Дори за два пъти по сто хиляди дуката не следва да излагаме авторитета на Светия престол, така мисли Кралският съвет.
(„Но за десет пъти по сто хиляди би мислил иначе“ — помислих пък аз, макар да бе известно, че не съществува държава в наше време, по чиито сили да е такава сума.)
Легатите се объркаха от отговора на де Гравил. Потвърждаваше се предположението, че Франция би отпуснала Джем само срещу нечувани пари, а Папството ги нямаше, вече споменахме. Инокентий VIII с последни средства напираше да завоюва Озимо, малкото пристанище до Анкона, чийто господар Буколино го беше спазарил с Баязид. От тия гнусни преговори — те бяха чисто предателство към Италия и Запада изобщо — се възмущаваше цялото християнство, затова Инокентий реши да започне борбата против Турция със завземането на Озимо. Но бедността на Папството не позволяваше дори такава дребна акция и римските наемници се бъхтеха вече пети месец под Озимо, без да постигнат нищо. Впрочем франция явно използваше това.
Тогава наместо флорес изстъпи кардинал Киерегато. Голям учен, той минаваше за един от вещите оратори по наше време. Неговата реч пред Кралския съвет напълно потвърди туй мнение:
„Ние сме честити — каза той, — че стоим пред краля на Франция. Открай време френските крале са се славили с похвално благочестие, с отзивчивост към бедите на обединеното християнство. Папите вдъхновиха прадедите ви да отнемат Светите места от неверниците и им изтръгнат източните християнски провинции; френските кръстоносци бяха цветът на рицарството. Божият страх живееше тогава в сърцето на хората. По онова време заплахата бе далеко, та кралете ви не се стремяха да увеличават земята си. Тяхната единствена цел бе да утвърдят Христовото име и спечелят хиляди заблудени души за вярата. В своята верска ревност те създадоха армии и флоти, отдаваха всичко — своите синове и братя, дори себе си, — за да придобият слава не тук, а на небето. Тия бойци, тия герои на нашата вяра, живеят вечно и името им се предава през поколенията. Слава, вечна слава!“
Въпреки че ви предавам дума по дума, не можете да си представите как ги изговори брат Киерегато. Тяхното внушение беше тъй силно, че прикова Съвета; пред очите му наистина преминаваха славните ни кръстоносци — отдавна забравени крале и рицари на едно забравено време — и вдъхновено вървяха към своя вечен живот.
Но изведнъж кардинал Киерегато отпусна вдигнатата за благословия ръка. Цялото му същество изрази бездънна горест:
„Днес вярата загива — продължи той. — Умряха възторзите: вече не за Ерусалим, за Азия или Гърция ни е изпратила при вас Светата римска църква. Касае се до самата Италия. Нещата вървят от зле към по-зле. Без смъртта на Завоевателя и разприте между синовете му пожарът отдавна би обхванал собствените ни земи.
Виждате ливие, п ред които стоим на колене и ви молим, — виждате ли в колко кратко време турската опасност стигна от Азия до Италия? А се намират италианци достатъчно късогледи, за да викат сами турчина и да го насъскват против Светия престол! Ако не беше Светият отец, още преди месец Буколино би въвел Баязид в Озимо и би му открил победата над Италия. Но Италия не е достатъчно силна, за да се справи с опасността, затова Светият отец се обърна към обединеното християнство. А как ще воюва то, когато е разкъсано от войни между крале и гражданство, между съседи от една вяра?