Светият отец ни е изпратил, за да ви помогнем и ние — за да омиротворим държавата на Ваше величество. Веднъж враждите стихнали, франция би изпълнила християнския си дълг; да отдаде всички сили във война против турците.
Победа в тази борба ни осигурява един грамаден коз — братът на султана. Ние ви подканяме да ни го предадете. Защото, щом папата притежава Джем, Баязид не ще предприеме срещу Италия своите зловещи опити. Светият отец е уверен, че вие не отказвате помощ на духовната си майка, тя ви моли и заклина! Още повече че Пиер Д’Обюсон, който превърна Джем в свой пленник, прибавя молитвите си към нашите, а и самият пленник ги поддържа. Вашият баща — да бъде вечна великата му памет! — бе обещал Джем на Светия престол. Папството впрочем ви моли, Ваше величество, и чака отговора ви!“
Забелязах как — когато брат Киерегато млъкна — не един кралски съветник се изсекна скрито; блестяха, плувнали в сълзи, очите на младия крал. Едничка дамата де Божьо беше недотам покъртена, но и тя прояви вълнение — щом трябва да сме справедливи. Колкото и дълбоко да бе проникнала светската поквара в нашето съвремие, споменът за тържеството на вярата, укорът, че днес тя е лишена от бойци, извършиха своето — френските велможи се засрамиха от собствената си низост.
Но известно е, че чувствата преминават бързо; твърде кратко трая тоя изблик на добра воля. Макар след онази паметна реч адмиралът да обеща Джем, още на следния ден пак заговори за опасността от такова пътешествие, позовавайки се на венециански сведения.
И така, ставаше дума за цената — пак за цената на Джем.
Французите не се изказваха ясно в тази насока. Те само напомняха, че историята не познава личност с такова значение за бъдещето на Стария свят. От тия общи съждения заключавах, че Франция е решена още дълго да запази Джем за себе си — било като коз на цялата си външна политика, било за да изчака още по-голямо повишаване на цената му. В края на краищата французите нямаха причина да бързат.
Много бегло адмирал де Гравил ми подхвърли при един разговор, че собственият му брат, архиепископът на Бордо, мъж с толкова качества, заслужава кардиналско звание, но… Побързах да съобщя това на Йнокентий VIII, молейки го да се съобрази с желанието на де Гравил. Не очаквах, че негово светейшество ще ми отговори тъй рязко. Как съм допуснал — пишеше той, — че Папството ще огласи още един французин; малко ли било, дето французите не зачитат Светия престол, а в Париж все пак пребивават легати, които някак осветяват действията на Съвета. Много им било и това — пишеше — и нека не се надяват на повече; де Гравил, цялото семейство, били узурпатори и тирани.
„Ах, каква новина ми поднася негово светейшество!“ — бих казал. Като да не знаех, че де Гравил са пладнешки разбойници! Та тъкмо затова ние бяхме длъжни да ги привлечем, нали?
Много бих искал да видя лицето на негово светейшество, когато му препратих следващото пожелание на Съвета — то надминаваше всяка граница: французите искаха папата да не потвърди избора на Максимилиан за император на Германия. (Защото, споменах го, още по наше време французите се бояха от немски буйства, а Максимилиан обещаваше много нещо в този смисъл.)
Дори да би желал това, Йнокентий VIII нямаше начин да го направи. Наистина прадедите на Максимилиан бяха лежали в праха пред Каноса, докато получат благословия от Папството, ама онова са били други времена, за бога! Сега една възбрана само би озверила Максимилиан, комуто трябваше малко, за да озверее, и би доказала, че Германия ще се управлява — с пълен успех — без папска благословия.
Може би молбата ми да не отправя така резки послания до Париж, защото зад тях не стои реална санкция, накара Йнокентий да отговори, че ще обезвреди Максимилиан, без да го анатемосва. Папата просто издаде декрет, с който обяви, че във Фландрия и Лотарингия (граничните с Франция германски владения) всички сделки — покупки, продажби, договори, наследства — са несъстоятелни, а всички престъпници — осъдени неправомерно. Тамошните съдилища или нотариати губеха правото да заклеват и издават присъди.
Защо се смеете? Този път Инокентий беше се показал мъдър; без да спомене името Максимилиан, той му правеше живота невъзможен. Представяте ли си земя, в която не действуват никакви закони? На фламандците не оставаше нищо, освен да се вдигнат на бунт и да отхвърлят Максимилиановата власт.