А същевременно се виждаше, че тая крехкост не е вярна — Елена имаше погледи и движения, в които напомняше баща си. Не думи; най-често тя мълчеше потиснато и потискащо, като че околните й досаждаха нетърпимо.
Джем отбеляза Елена още при първата ни среща със Сасенаж. През вечерята той я разглеждаше нескрито, но без сянка възхищение; забавляваше го присъствието на млада жена. А мен пък ме забавляваха погледите, с които тя му отвръщаше: много спокойни преди всичко, сякаш Елена всеки ден бе общувала с турски султани — те не изразяваха нито любопитство, нито съчувствие. Другото странно бе това, че Елена не играеше с очи, не им придаваше нищо неизказано-загадъчно, което да те увлече, нищо надменно, което да постави преграда между нея и тебе.
— Саади — заговори ми Джем, когато се прибрахме след вечеря, — що за птица е дъщерята на Сасенаж?
— Некрасива — отговорих. — А освен това, чини ми се, над приличната възраст за една неомъжена благородническа дъщеря.
— Хм — Джем се умисли. — Прав си. Навярно има двайсет и пет.
На следната заран и още няколко зарани поред Елена взе участие в лова ни. Правеше ми впечатление, че обича да язди не всред хайката, а встрани, че язди със стръв, сякаш препускането — а не ловът, към него оставаше безразлична — й позволява да се разтовари и освободи.
— Елена! — подвикваше й тогава баронът вече само загрижено. — По-полека, Елена!
Тя не го чуваше или се правеше, че не чува, а когато отново свърнеше към ловците, изразът й биваше по-отчужден отвсякога.
При третия лов не ми убягна, че Джем търсеше близостта й. Той водеше коня си малко пред или малко след нейния, хвърляше й развеселени погледи — толкова можеше без преводач.
Известно е, че коя да е жена се ласкае от вниманието на кой да е мъж — то още не значи нищо. Елена сякаш не се подчиняваше на това правило. Може би тъкмо гдето намираше Джемовото внимание и естествено, и безразлично — доведе Джем дотам. Един ден, прибирайки се в Боазлами, видях как господарят ми скача от седлото и се упътва към коня на Елена. Той подложи рамото и дланта си, за да я свали. Джем пламтеше от неловкост, а Елена за първи път се усмихна, но криво, не тъй, както жена отбелязва с усмивка своя завоюван успех.
Другите ги зяпаха. Те вече се смееха яката, много доволни, че бяха превили турчина под своите позорни нрави, смееха му се насърчаващо, а на мен се стори — и мръсно. Това върна Джем към достойнството му и през вечерята той беше мълчалив. Тази вечер седяха наблизо с Елена и аз откривах в мълчанието им нещо общо-обида, мисля. Не считайте, че двама влюбени се срещат във всичко: във вкусове, желания, оценки. Всеки човек е толкова различно изграден, та цяло чудо е, ако той намери едничък допир с друг някого. Оная вечер го усещах смътно, а по-късно го и научих — наистина обидата свърза Джем и Елена.
На вечерята барон де Сасенаж беше непривично неспокоен. Той сякаш ловеше погледите на сътрапезниците ни, сякаш се боеше да не чуе пак смеха им от след лова. Не се надценявам, чини ми се, но винаги съм имал усет за чуждите чувства; тогава аз отбелязах, че старият, дребен благородник изпитва ужас от човешки смях. Или присмех — още не бях сигурен.
Следната заран баронът си тръгна, отвеждайки дъщеря си. Това беше редно, обикновено ни посещаваха за толкова — за седмица. Но все си мислех, че нещо е наложило на барона да бърза. Както следва, ние ги изпроводихме на двора. Джем не им проговори. Той кимна в ответ на ниския поклон на Сасенаж и остана съвсем прав, някак глупаво, при реверанса на дъщеря му.
Минаха няколко дни. Животът в Боазлами течеше по старому. Променен намирах Джем. Неговото настроение бе станало неравно, той отскачаше от унес към изблици и като че ли се стараеше да ме убеди в своята болест. Известна от библейски времена, прастара болест — беше се влюбил.
Пред мен той не заговори за това и аз отгатвах защо. Знае се, че човешката привързаност е кратка. Но никой — когато разлюби — не си признава, че същият закон важи и за отсрещната страна; всеки мисли, че продължават да го обичат както преди, и от това са произлезли много тъжни недоразумения. Така човек се насилва да скрие от другия края на собствената си любов — бои се да не го убие, — докато онзи от своя страна върши същото.
Това преживяваше и Джем; той криеше от мен новата си обич, дошла да замести нашата, от страх да не ме съсипе. Затуй заговорих аз: