Забравих го бързо; всяко ново преживяване потъваше в безизходицата на дните ми.
Брат Бланшфор ни посети през пролетта на следната година.
В Сасенаж не бяхме приучени на почетни посещения, а и семейството ни нямаше никого в Ордена „Свети Йоан“, чийто авиньонски командор беше братът. Въпреки това татко го прие с възможното приличие, според силите ни. След обяда Бланшфор се оттегли на разговор с него и това ни озадачи — барон де Сасенаж не беше личност, с която да се водят разговори.
„Джем!“ — мина ми изведнъж през ум, докато гадаехме. Нали Джем беше пленник на иоанитите, трябва да имаше нещо ново около Джем. Помислих го със страх. Ще рече, съдбата на Джем ми е била близка ли? Не. Просто си спомних с благодарност, че някъде има един, дето не ме е обидил.
Привечер — до привечер баща ми и брат Бланшфор бяха все разговаряли — извикаха и мен.
Намерих баща си възбуден — радостно възбуден, стори ми се. Той подкрепяше думите на брата с възклицания на одобрение, той направи всичко, за да се съглася с една игра, която трябваше да отърве него — баща ми — от непрекъсващото унижение и по-точно от мен. Всичко има край на този свят, защо не — и родителската обич?
— Когато вашата задача бъде изпълнена, мадам — завърши онази вечер Бланшфор, — вие ще получите дълбоката признателност на църквата, личната признателност на Светия отец. И подкрепата му. Ще си изберете най-изискания манастир във франция или в Италия, но то не е най-важното. Ще имате всеопрощение, Елена на пръсти се броят хората, получили всеопрощение от самия папа.
— Сънувала ли си това, дъще? — прегърна ме баща ми и сега наистина плачеше.
— Не — казах. Вече бях не само изтръпнала, бях като от дърво. — Не съм го сънувала…
Тринайсети показания на поета Саади за пролетта на 1487 година
За нас тя беше много тъжна пролет. Чрез братята — държаха се вече едва ли не като наши съзаклятници — научихме, че папските легати са сполучили повече от Прюис. Кралският съвет бил им дал да разберат, че ще отстъпи Джем само срещу купища злато и още едно кардиналство за франция. Инокентий не разполагал с първото и много се боял от второто. Впрочем и този опит да бъде Джем преведен по-близо до застрашените от брат му земи очакваше провал.
Джем прие вестта с нескрито удоволствие, той, който още преживяваше неуспеха на Прюис — какво ни влизаше в работа пазарлъкът между франция и папата!
Нека призная: може би бяхме неправи, но Джем никога не разсъди разумно над предимствата, които му предлагаше Рим. Не желаел — казваше — участие в нищо, свързано с калугери и попове: видял им бил образа, познавал похватите им. Така мисията на Синан и Аяс, изпратени, за да ни склонят към единодействие с Папството, не само не постигна целта си, а напротив: Джем видя в нея ново доказателство за двуличието на братята.
Впрочем Джем все по-задълбаваше в ненавистта си към Ордена или Светия отец. Нали знаете, когато ти отнемат много (нека още не твърдим — всичко), остава да се крепи някаква любов: любов към делото ти, към насладите и в краен случай — към някой човек. Джем ги загуби една след друга, тия любови, като ги замести с нещо равносилно — омразата. Сега той мразеше до сладострастие всички, облечени в черно, от Инокентий VIII (макар той, бидейки папа, да носеше бяло) до редниците иоанити, които почерняха ежедневието ни. Джем посвещаваше часове в израз на тази омраза; със същото удоволствие, с което някога бе търсил все по-изящни думи, за да излее своята обич към красотата, той напоследък издирваше най-низки, гнусни, обидни прозвища за братята. Чудех се откъде взима сила да ги ругае всеки ден по-настървено. Не му противоречех; зная, че ненавистта, както обичта, трябва да се излеят.
С една реч, щом узна, че Папството желае в него съюзник против Франция, Джем отприщи неизявена дотогава омраза спрямо нашите хазаи. А никога преди те не бяха били тъй внимателни към нас; братята, меко казано, ни се подмазваха. Те ни съобщаваха новини, за които не бяхме питали; уверяваха ни, че нашата скука (ама чак сега ли я забелязаха!) ще свърши, ако папата надвиел Кралския съвет; изброяваха ни съвсем не по монашески прелестите на Вечния град.
„Хм!“ — отговаряше неизменно Джем на такива, съшити с бели конци изказвания, а братята се терзаеха от безразличието му.
Не ще изброявам опитите за отвличането ни, които междувременно направиха Шарл Савойски или Папството. Тия вести научавахме от братята, та може и да бяха неверни. Или много окастрени, или прекалено надути. Ще спомена един такъв опит, защото той промени битието на Боазлами — нали нашият свят се заключаваше в Боазлами.