Така една вечер, докато седях срещу моите влюбени, усетих, че те искат да се махна. Джем бе разсеян онази вечер, а цялата му стая беше сякаш затлачена от напрегнато нетърпение — то огъваше дори пламъка на свещите. Светлината им се гърчеше върху двете лица насреща ми. Унесени, потънали всеки в себе си, съвсем отчуждени ми се видяха Джем и Елена, както човек бива пред дълъг и неизвестен път.
А аз се колебаех дали да се махна притисна ме чувството, че ще допусна зло, че то не трябва да стане и в моя власт е да го спра. Тогава Джем ме измери почти с ненавист; предусетих — само след миг би бил безогледен, би ми казал думи, които ще помня до смърт.
Не потърсих даже предлог, запътих се към вратата. Не ме задържа.
Из ходниците — за да изляза на стената — се разминах с двама иоанити и един кралски баронет. Стори ми се, че се усмихват; всички имаха вид на сводници тази нощ.
Излязох на крепостната стена и прекарах там часове. Зъзнех в нощната влага, мерех времето в стъпки. Стараех се да мисля за друго. Когато след полунощ се прибрах, Джем вече спеше дълбоко, заметнат как да е. Беше гол като християнски мъченик.
Отпосле аз често прекарвах нощите си върху стената. Повече не зъзнех, вземах си дреха. Джем почна да минава без мен не само ноще. но и денем той предпочиташе езда и лов само с дамата Сасенаж, сигурен, че й говори достатъчно убедително и без преводач. Но дамата беше на друго мнение. „Дали са й тъй необходими езиковите тънкости?“ — попитах се, когато една заран тя ме помоли да ги придружа.
Из пътя се чувствувах толкова излишен, че повече нямаше къде. Яхах далеко от тях, дано бъда възможното по-малко смешен. После те спряха на малка полянка — изглежда, не първи път спираха тамДжем разстла наметката си, а Елена с чисто женска сръчност подреди за ядене.
— Заповядайте, Саади! — покани ме тя. Прекалено много внимание беше то към един слуга.
Седнахме. През рядката гора виждахме стражата да разстъпва конете си. Не близко, пазеше разстояние.
Както винаги при лов, Джем беше гологлав и разгърден. Той се облягаше на Елениното коляно с много ведрото и много жалко чувство на собственост, което носят мъжете, започнали да спят отскоро с някоя жена. Въпреки присъствието ми, Елена не се дръпна. Не бе ли изобщо не само явна, а дори показна близостта й с Джем? И защо — по дяволите! — тая близост не тревожеше никого в Боазлами? Дори баща й, който преди месеци отведе Елена за това, че Джем я бил докоснал с върха на пръстите си? Защо самият Джем не се усъмни, не ме накара да разпитам коя е Елена и какво търси при нас?
Това си мислех аз, когато Елена се обърна към мен:
— Саади, трябва да говоря нещо важно с господаря ви. Както бе облегнат върху коляното й. полулегнал, Джем я изгледа изотдолу.
— Принце — започна тя, като бърчеше чело и дишаше неравно, — не мога повече да понеса мъките ви! Не мога повече да яздя с вас под десетки погледи на тъмничари, не мога нощем да срещам пред вратата ви въоръжена стража!
Тук тя спря, сякаш се свършиха нагласените отнапред думи.
— Елена отговори Джем, без да се повдигне, само ръката му премина по косите й леко, — защо ми говориш на вие?
— Не искам повече да се мъчиш, Джем! — отчаяно каза тя (а това отчаяние май не беше едничко поради Джемовите мъки). — Трябва да се свърши!
От всички човешки чувства най-добре стоеше на Джем недоумението. Сега той го изрази в пълна сила. Впрочем имаше и пълна причина за него: нищо в отношенията им не бе подготвило такъв разговор.
— Джем, заклевам те! — продължи Елена бързо. — Заклевам те да се махнем!
Потрябва му време, за да смели думите й. После Джем се засмя, снизходително и горчиво наведнъж.
— Само че аз не искам! — отговори той. — Ужасно ми харесва да клеча в Боазлами под кръстосаните погледи на иоанити и баронети.
— Как намираш сили за шега! Какво чакаш, на какво се надяваш?
— На небето, — отговори Джем. Виждах, много би искал тя да млъкне.
— Аз те питам наистина, Джем, нима съм ти тъй малко близка, та се криеш от мен? Кой, ако не аз, би желал свободата ти?
Тук аз си спомних за Френка; спомних си как той — когато забележеше опасност за Джем — му превеждаше твърде обстойно нечии думи, размесваше ги със свои предупреждения. Но бил ли е на мое място Сюлейман, кажете!