Бурганьоф брои сто и петдесет къщи, почти еднакви, много спретнати, с по един дюкян всяка. Чудя се кой купува в Бурганьоф, щом всички до един продават. Улиците му са тесни, постлани, чисти като под на стая. Пусти, трябва да добавя — тук цялото население работи от утрин до мрак, не се чува човешки глас. само звуците на труда. Вечер те млъкват и във всяка къща светва по един прозорец — семейството вечеря. После спи. Една дълбоко заспала нощ след пет-шестнайсет часа работа, навечерие на още толкова работни часове.
Всред старите стени на Бурганьоф се издига хълм — къщите са притиснати между него и стената. В подножието му някога е имало ров. днес той е блатясал — добре че нарушават тишината поне жабите. Хълмът е гол. а на върха му стърчи замък, така наричат пръстена високи постройки, чиито външни зидове са недостъпна крепост. Вътре в тоя пръстен е църквата, строена преди два века. прясно подновена, без зографии. Замества ги глинено изваяние на Иоан Кръстител, заметнато с конопена дреха.
Когато се изкачвахме към своето ново убежище, видях, че то има две кули — твърде големи. Донякъде ме зачуди — тук замъците са с по една. Забелязах и друго: по-голямата беше съвсем нова, белееше, сякаш дялан вчера камъкът и. По-късно прочетох надписа над нейната врата: той гласи: „През 14X4 година бе започната голямата кула и подновена църквата в замъка Бурганьоф на разноски на духовната обшност –3500 златни дуката — чрез брат Ги дьо Бланшфор. велик молител наОверн. командор на Кипър и Бурганьоф. племенник на много почитания и могъш сеньор, великия магистър на Родос, Пиер ДОбюсон.“
Ще рече. още преди три години, докато сме преминавали от замък в замък под песните на трубадури, светият Орден се е загрижил да ни построи нарочен затвор: докато Матиаш или Каитбай се бореха за Джем, а самият Джем вярваше, че всеки ден го приближава до победния му поход, в Бурганьоф камък върху камък се е издигала кулата, известна като „Кула на Зизим“ — един затвор, съобразен с всички изисквания на времето си.
Жестока истина! Нашите придружители ни оставиха да я смелим в мълчание. Аз преведох надписа на Джем, а Джем не ме удостои с отговор. Той бе спрял коня си между църквата и въпросната кула, изглеждаше отегчен.
Беше почти вечер. Един монах тръгна с факла пред нас. Витата стълба миришеше на свежо дърво и скърцаше досадно под стъпките на брата. Ние пристъпвахме след него, грабнати веднага от влага — хоросанът не бе изсъхнал.
Най-напред изкачихме старата кула, от нея минахме по крепостната стена и слязохме четири ката надолу в новата. Сводовете — ниски. Тъмнина. Монахът освети неголямо помещение с тухлени пейки и казан. „Банята на негово височество“ — прошепна, сякаш ни предаваше тайна. Ах, да! Нали уж за тая баня бихме седмица път.
После вече се заизкачвахме. На първия кат водачът ни показа зида: „Там е приземието. Конюшнята“ — обясни пак шепнешком. Дали и ние трябваше да шепнем в тази тайнствена обител? На втория кат — голяма кръгла стая: „Кухнята.“ На третия — няколко по-малки и много прости, с нерендосан под и с оджаци: „Стаите за кралската стража.“ От тях именно излиза врата към крепостните стени, друг изход кулата няма. като изключим тоя на конюшните, несвързан нагоре. Следният — четвъртият — кат трябваше да ни смае с великолепието си. Беше разделен на две — голяма и малка стая. Голямата имаше камина, обшита с пъстър камък. До нея — легло с балдахин, тежка маса, два стола, килим, няколко сандъка. Светлината проникваше в тая стая през нещо като фуния. Тя прибираше свода нагоре-нагоре, за да завърши с кръгъл прозорец: „Когато вали или е зима, затваряме го. Това е стаята на негово височество.“ (Сега ми стана ясно, че монахът шушне от известно неудобство.) Малка вратичка водеше към съседната стая — моята. Само легло и сандък. Тесен процеп наместо прозорец.
Към петия, шести и седми кат вървяхме с мъка. Схванати бяха нозете ни, глътката, гласът. „Затвор, затвор!“ — говореше всеки удар на сърцето ми. Най-сетне нещата опряха, където не можеха да не опрат! Не погледнах килийките, предназначени за свитата на Джем — иоанити и рицари, това бе свитата му.
Излязохме на покрива — кръгла площадка с назъбен перваз. „Тук ще стои стражата, тук и пред вратите на третия кат — обясни монахът. — Най-сетне в Бурганьоф ще бъдете сигурен за живота си, Ваше височество!“
Джем вече слизаше тичешком скърцащите стъпала, тичаше и се блъскаше в още мокрите стени. Чувах стъпките му надолу — неравни, задъхани, препъващи се — така човек бяга пред нещо повече от смърт.