Само аз — кой знае защо, вече не броя Джем — съм извън тая обща радост, свит в купения с кралски пари кожух върху стената на затвора ми. Аз съм друговерец, чуждо тяло, попаднало всред християнията. Нося френски кожух и тесни френски гащи, от чалмата се отучих още в Боазлами. Дори да сменят и кожата ми, като я дерат къс по къс, все пак ще бъда чужд.
Мразя ги! Мразя еснафите от Бурганьоф с всичките им герании и буркани южни подправки. А как бих желал да ме обичат те! Да не ме чувствуват подозрителен чужденец; да ме приберат поне тая вечер отвъдзавесите на своите осветени прозорци. Та сигурно би могло да поседя някой час край трапезата им и пийна заедно с тях рядко френско винце.
Да пиеш с някого, да ти говорят и отговарят, да бъдеш заедно… Мислил ли съм някога, когато възпявах щастието си на световен гражданин, че около такъв един гражданин на света владее смразяващ и непреодолим хлад? „Хора! Студено ми е!“ — исках да крещя снощи.
„Бог е един и няма друг!“ — посрещна ме папагалът, моят едноверец във франция.
4.II.1488
Пиша рядко, защото всички дни са всъщност същи. Чудя се защо Джем ме замоли в своето последно просветление да записвам неговата история; какво би искал да записвам? Нашите значими разговори ли? Та ние с дни не разменяме дума, ако изключим всекидневното: „Къде ми е халатът. Саади?“, „Подай ми лула!“, „Прехвърли още дърва, мръзна, Саади!“ Аз вървя между камината и сандъците ни, понякога посягам за лист хартия. Отначало Джем ме гледаше тревожно в такъв миг — щях да пиша. докато той лежи по гръб или играе шах с маймуна. Как ще представя Джем султан пред потомството? Сега не забелязвам подобна тревога — Джем плюе на потомството, както на всичко останало.
О. не! Аз така не мога! В края на краищата аз живея без хашиш, няма кой да ми замени целия свят неговите безброй хора, градове, разговори и пътища, затова все по-често заприказвам стражата. Зная, че тя ми отвръща с прецедени думи. може би дори предварително ги заустява по писмата на брат Д’Обюсон. но разчитам на туй, че и стражите скучаят в Бурганьоф.
Те не са мълчаливи; вероятно Д’Обюсон се надява да задържи Джем в свяст, ако му подхвърля новини. Така научавам, че войната между Турция и Египет е в разгара си. По тоя случай на Запад отново плъзнали пратеници; Корвин и Каитбай вече били съгласни Джем да отпътува за Египет или Маджарско, все едно. Само да бъдел по-близо до Баязид, иначе Баязид ще се отпусне.
„Последният египетски пратеник е предложил срещу Джем милион дукати“ — казват ми.
Хиляда и една нощ! Не само Джем е вече легенда — легендарна става и цената му. Виждал ли е светът по-скъпо струващ човек? Същият оня, дето седи сега върху смачканата си постеля, мести коне, войници и кули върху разчертана дъска.
Не се стърпях, влязох при него; знаех си как ще го заваря — немит от вчера заран, подпухнал, сиво-жълт. В халата, който не е съблякъл вече седмица. Дебел.
О, да! Това е новото по нас: Джем дебелее. Освен хашиша, сега много го занимава яденето. Нашите единствени що-годе смислени разговори имат този предмет. Джем нашироко описва какво би желал да яде днес: готвачът, извикван
нарочно всяка заран и подир обяд, слуша какво му превеждам и кима. Понякога дълго търся френската дума за някоя наша подправка тук те са различни, та трябва да се подменя една с друга. В такива случаи Джем се мръщи, когато яде, и тогава именно чувам най-цветистите му ругатни спрямо хазаите ни: свини, всеядна паплач, песоглавци и прочие. А аз предавам на готвача нови заповеди, разбира се, без обобщенията на Джем.
8.IV.1488
Вчера го къпах, беше отказвал баня цели пет месеца — мръзнел, твърди. Пет месеца не бях го виждал съблечен, бога на поетите от Карамания.
Всред парите вчера седеше средна възраст мъж. Единственото, с което той ми напомни Джем, бяха краката му — все още стегнати, но и те загубили жилавост. Порядъчен слой сланина покриваше гърба и гърдите, отпускаше в няколко дипли корема. И цялата тая рижа козина! — глиган. Не започва ли да прилича на Завоевателя, с неговата обезобразяваща тлъстина? Не, у Завоевателя живееше всяка черта, необуздани пориви тресяха късото му, обло тяло. Тоя е по-едър, а без жилка, задрямал. Животно, което излиза из зимния си сън неохотно, отпуснато. М защо единият му клепач пада по-тежко, задържа се по-дълго? Колко работа свърши тази зима на хашиш, неумерено ядене, липса на езда и на лов!