И така, усещам как започва моята животинска борба. Тя ме намира през пустите ми часове прекалено много пусти часове имам аз. Тя ми напомня, че тия часове могат да бъдат и пълни: пълни с действие, с удоволствия, с успехи. Да, трябва да отхвърля последния смокинов лист върху голотата си — чувството на дълг към оня, който се дави. Джем се дави, всеки следващ ден той потъва по-дълбоко. Зная. че моето присъствие не спира този упадък никой не помага никому в света, в който живеем. Прекрачи още една лъжа — дългът за помощ — и ще си тръгнеш съвсем гол, съвсем свободен и сам под звездите.
Свободен! Наистина мен не ме пазят. Ония мръсници (с израза на Джем) разчитат, че ме държи здрава юзда — съзнанието, дето някому съм нужен — и не се боят от бягството ми. Мене не пазят… И защо ще ме пазят? Та Саади не е султански син никога не е имал преимуществата народен владетел, защо ще носи тогава проклятието над всеки роден владетел?
Носил съм го от съчувствие, вярно. Бях обвързан с човека, с когото имахме еднакви мисли, еднакъв вкус и воля. Него вече го няма, тоя човек. Длъжен ли съм да служа на един спомен?
18. VII.
Изглежда, длъжен съм. Новините са лоши. Ако бих избягал при убийственото еднообразие на дните ни, щях да бъда оправдан — все едно аз или всеки друг до Джем.
В последно време стражите ме отрупват с вести, дори ме вика сам брат Бланшфор, командорът. „Саади — казва ми, — разчитам на вас при сегашното състояние на принца. Бъдете готов за всичко, Саади!“
Доколкото съм чувал, така подготвят за края близките на умиращ. Все пак наложих яснота:
— Какво имате предвид, Ваша светост?
— Както ви известихме, Папството се надяваше да получи най-сетне Джем султан. До преди две седмици траяха тия изгледи. А в началото на месеца кралят е приел Баязидов пратеник, който напомнил на Съвета, че господарят му ще спазва договора относно Джем само ако Джем не напусне Франция. В противен случай Баязид щял да сключи мир с Каитбай и да обяви война на цялото християнство.
— Тази песен е стара, Ваша светост! — помъчих се да омаловажа новината.
— Не съвсем — поправи ме. — Баязид хан е предложил на краля помощ срещу всеки негов враг, който и да бъде той, стига Джем никога да не излезе от Франция. А Шарл VIII от години търси могъщ съюзник, за да си възвърне своето законно наследство — Неапол. Как ви се струва един съюз между Франция и Турция, ако не му попречим, като изземем Джем за Рим?
— Не виждам в какво то ще промени досегашното ни положение, монсеньор.Ние.и така сме именно във франция, нали? И така непрекъснато слушам, че нашето място е в Рим.
Бланшфор не остана доволен от разговора ни. Всъщност какво ли друго е очаквал? О, ами ако чрез мен искаше да пробуди мъртвите надежди на господаря ми?
— Джем — заговорих го, докато вечеряше. — изглежда, ни предстои ново пътешествие.
— Хм — неизменният отговор.
— Ще ни местят в Рим.-(Нарочно пресилвах новините, за да разбера дали бих възвърнал Джем към някаква човешка проява.)
— Нека ни преместят на майната си! Баязид рано или късно ще им натрие мутрата. За слава на Завоевателя.
(Какви изрази! Нали?)
Очите му — едното полупритворено — пълзят от печения бут към чашата; приемат свиреп израз, защото някакъв хрущял попада между зъбите; нетърпеливите пръсти, заедно с нетърпеливо ръмжене (колко често Джем вече дава път на такива звуци!) изхвърлят хрущяла в камината, след това шарят по халата, докато престанат да са хлъзгави, за да държат по-сигурно кокала; Джем преглъща шумно, излива пълна чаша в гърлото си и отрива уста с ръкав. После посяга — безцелно, той не знае какво търси сега, но тия ръце вече умеят само да посягат и примъкват; те улавят кора хляб и я правят на трохи; отриват се небрежно в покривката. Джем щраква с пръсти — един от новите му, нетърпими навици. Ще рече, и да иска. не може повече. Той стои още малко така, оглеждайки сякаш със съжаление трапезата — свършил е своята единствена работа. Отмества се ведно със стола — непоносимо тътрене и пъшкане на преял лентяй; вперва едно отворено и едно примижало око в огъня — какво ли мисли сега Джем? Защо имам чувството, че е по-малко безразличен от обикновено?
Уригна се, да прощаваш. Чеше рижите косми, които запълват пространството от носа до гърдите му, нали напъди бръснаря. За миг ръката му ми напомня Джем — че как не се промени и тя? Що търси Джемовата ръка у тоя нечистоплътен чужденец?