И пак преведох, а не знаех кого да гледам. Дали Инокентий (той изведнъж застина, поразен, види се, дето тая кукла с гръмко име изведнъж се оказа човек). Или Джем.
Боже, стига! Аз трябва да се махна — не мога да се махна! Джем още не е мъртъв, някъде в отровения от хашиш и отвращение търбух живее частица Джем. Тя се разкрива все по-рядко, но туй са мигове на божествена награда за мен, посветената жертва. Джем не е мъртъв; него — не хъркащия, ругаеш, отпуснат лентяй — видях аз днес. Джем защити с едно изречение цялото си забравено достойнство. Джем отмъсти за себе си и мен, за затворниците ни на Родос, за нашите мъртви.
— Изведете го, за бога! — изля се върху мене Инокентий. — Ще поминем с името Джем и без Джем. Него не ще си вземе обратно, нали?
— Не — каза Джем с умора така бездънна, че разкъса душата ми. — Него не мога да взема обратно…
22. IX. 1489
Като си помисля, че съм се оплаквал от пороя тържества, приеми и важни разговори, с които ни заливаха през нашите първи дни тук! До оня разговор между Джем и Инокентий, който реши и римското ни битие. Около нас отново е тихо, отново има само стражи. Отново ставам близък с някои от тях — Антоан де Жимел например. Защото френският крал е запазил правото си на свой човек в стражата. Понеже сега Франция е измамената страна в случая Джем, тя се старае да си върне. Антоан ме държи в течение на последните новини; съобщава ми козните на Ордена да не допусне среща между Джем султан и Шарл VIII през седемте ни години във Франция. Братята уверявали краля, че Джем се нахвърля с крясъци и удари върху всеки непознат християнин — нали, щото такива са маврите, диваци. Антоан ми го съобщава много съучастнически и се надява да ме разположи. А аз бих го попитал: „Що за дивак е пък твоят крал, щом вярва в басни?“
Антоан, много приказливо, живо, сръчно момче с нечисти очи — ми обажда още, че в Рим едва ли не през ден колели по някого, изпратен от Баязид да отрови брат му. Такава казън била голямо зрелище. Вчера например убили за назидание Кристофано от Анкона. Всъщност той сам се бил предал преди месеци и разкрил своя чер замисъл, та щял да отърве ножа, ако папата не бил узнал, че друг някой — Джованбатиста Джентилебил изпратен със същата задача в Рим. И тъй като не открили тогава втория, вчера изкарали из затвора първия, натоварили го на каруца и го развели гол из римските улици, докато палачът си порязвал парчета от месото му. На Капитолия свалили от каруцата окастреното тяло. подложили го на допълнителна обработка с менгемета, нажежени клещи и прочие, след като го пронизали на девет места, разрязали го и закачили четирите му части на четири градски врати. „Колко жалко, че не ще ги видите, Саади!“
Много жалко наистина. Като че не бяха достатъчно хората, принесли се доброволно курбан на случая Джем, та сега заизмисляха отровители! Кол кол и от тях са истински и колко — лъжливи? Впрочем тъй както гледам приказливия Антоан с нечистите очи, не мога да повярвам, че не би ни отровил двамина с Джем за петдесет дуката. Не говоря за останалите, едри или дребни, които се въртят наоколо ни. И стигам до единственото правдоподобно заключение. Баязид не е пожелал смъртта ни. Още не.
17. XI. 1489
Днес Антоан ми съобщава вест, която не смея да предам на Джем — Джем напоследък се намира в непрекъснато вцепенение и се боя за него. Впрочем Антоан съобщи, че преди седмица във Венеция пристигнали пратеници от Египет. Те молели съвета да се застъпи пред Рим, щото вдовицата на Завоевателя да получи свиждане със сина си. Явно свикнала с похватите на Запада в подобни дела, тя предлагала двайсет хиляди дуката за това свиждане.
Майка… Навярно до Кайро са стигнали вести за окаяното състояние на сина й или пък Каитбай е загубил надежда да изкопчи Джем. И тя, майката, проси милост: иска да види детето си. Не ще й позволят, бих се обзаложил още сега. Няма място за майка в случая Джем, за всички тук тя е само агент на Каитбай или Корвин на противната страна, с една дума.
Решено: не ще съобщя на Джем тази новина.
26.III.1490
Вчера се откри конгресът, върху който Инокентий работи цяла година. С изгледи да трае конгресът поне година; от първия му ден пролича, че работите около похода се заплитат до крайност.
Нито Джем — чието участие в похода е обявено, — нито аз сме допуснати до заседанията. Това е без значение — премного хора намират полза да ни осведомяват. Все едно не само присъствувам, но и следя мислите на европейските представители. Ако трябва да обобщя техните становища, ще кажа: всеки крал е готов да подпомогне похода, ако срещу тая помощ му бъде отстъпен Джем. Владетелите вече са наясно, че Джем е коз с небивала сила, че Джем е непресъхващ източник на злато. Искат го кралят на Франция, немският император, Корвин, неаполитанският крал, Венеция — това са тежките охотници за Джем. Дребосъкът само се натиска, няма изгледи. Кой ли от големите ще отмъкне Джем? Защото те предлагат и равностойности, на които историята ще се чуди. Така Шарл VIII обещава да се откаже от притежанията си върху своето наследство в Италия — Неаполитанското кралство; Венеция — боен съюз с Папството; Неапол — мир с Папството, срещу което воюва вече двайсет години. И така нататък. Ако Инокентий би могъл да раздели Джем на десетина части и ги раздаде нагоре-надолу, ще осигури пълно надмощие на Рим.