Във всеки случай играта продължава. Въпреки че е ясно, какво Джем не ще бъде разделен на десет и следователно — девет от владетелите, които го поставят като условие да участвуват в похода, ще се откажат от такова участие (защото не биха получили Джем), на конгреса бил разискван планът за война срещу Турция. Решено било да се съберат три големи армии. Първата ще включва войските на германските държави, Маджарско и доброволците, стекли се от Югоизточна Европа. Втората — френска. Третата — от Италия. На Папството е възложено да влезе във връзка с поробените балкански народи и да уреди въпроса по тЯхното участие в борбата.
Както узнах, единственият спор е бил за генералисимуса на похода. Имало две основни предложения: за папата и за императора на Свещената римска империя, Максимилиан. До решение не се стигнало — Максимилиановият пратеник заявил, че господарят му не ще си мръдне пръста, докато не получи Джем султан. Пренията продължават.
Както го виждам аз, не прения, а бой би избухнал, ако вчера се поставеше друг един въпрос най-важният: кому ще принадлежат освободените чрез общи усилия земи? Нали този небивал поход цели освобождението на определени земи от турска власт, кой ще ги владее след туй освобождение? Неизвестно. А кой пък ще бъде смахнатият, дето хвърля войска и пари, без да знае срещу какво? Затова аз, Саади, днес се обзалагам, че поход не ще има. Съвсем сигурно.
8.IV.1490
Вече започвам да вярвам, че в случая Джем се меси самото провидение. Или някои изпълняват достойно службата му. Завчера, на 6 април, десет дни след откриването на конгреса, е починал о бозе крал Матиаш Корвин.
Вече изключвам случайността във всичко, което има отношение към Джем, затова и не вярвам крал Матиаш, нашият единствен естествен съюзник, чело в борбата срещу турската опасност, да е умрял от смъртта си; четирийсет и седем години не са възраст за мрене.
Тая смърт беше напълно ненадейна и напълно навременна за някого. За немския император например, който току-що научи, че Инокентий е по-склонен да отстъпи Джем на крал Матиаш (след девет години пазарлък, нали?), нежели нему. Трябва да напомня, че светият отец предложил това на трети април — пред конгреса. На шести крал Матиаш е бил вече мъртъв; някои работят делово.
Мога да си представя удара за Джем, ако Джем още би бил чувствителен към удари — единственият наш верен съюзник го няма. (Ако не броим Шарл Савойски, когото също го няма.) Разбира се пазя Джем от вестта, макар да съм убеден, че тя трудно ще проникне до съзнанието му — Джем все още живее в пълно вцепенение, винаги унесен. Вече не е само хашишът, това са и последиците му: разпадане на волята, разложение на съзнанието, увреждане на всички телесни части. Колко ли ще издържи в полуживот това разсипано тяло? Още твърде младо, там е бедата. Джем го влачи с труд отъгъл въгъл (месеци не са ни пропуснали дори из градините на Ватикана, толкова голяма била опасността от покушение); търси му мъчително място; неговото лице се криви като от болка, а аз не зная дали Джем го боли, или туй е просто досадата, че още живее. Живее, за да има какво да работят онези двайсет държавници, които от заран до вечер заседават, наддават, заплашват и обещават.
Не. не може да се измисли по-страшна подигравка.
21. VI.1490
Докъде стигнахме! Вчера в Рим дошъл посланик на Баязид, за да участвува в конгреса. Мохамедански представител при Ватикана! Християнски боже, как ти се струва това?
Папата, изглежда, се посбъркал пред такова пък чак безобразие, но нашият човек бил посрещнат в Анкона от посланиците на Франция, Шотландия, Неапол и Венеция. Те го въвели във Ватикана с такива почести, че Инокентий не успял да гъкне. Впрочем не на мен ще разправя младежът Антоан тия приказки! Инокентий е желаел да разговаря с турчина, но си е послужил с маши, за да запази правото на потресение и изнасилено достойнство.