Нашият човек бил красноречив и кратък: султан Баязид предлага да остави на мира обединеното християнство — съвсем на мира, до края на дните си — в случай че Джем пък остане до края на своите дни във Ватикана.
Баязидовите предложения раздрусали конгреса, който и без това напоследък се бил превърнал в пехливанско зрелище — тъй говори градът. Щом Баязид е готов да запази състоянието на нещата, походът очевидно не се налага — такова било всеобщото мнение. Също като че той би се състоял, ако Баязид решеше да нападне на запад!
А снощи Антоан ме развесели с друга новина — тъй много са. че не успявам да ги отбележа! След появата си пред конгреса турчинът поискал среща насаме с Инокентий. Такива срещи насаме обикновено са наблюдавани от десетки невидими очи и до вечерта, все едно че бях присъствувал на разговора между нашия човек и папата. Впрочем турчинът заявил на негово светейшество, че брат Д’Обюсон е голям шмекер; същият ДОбюсон получавал през изтеклите години не по 45, а по 60 хиляди дуката, подаръците настрана, и си присвоявал разликата. Как би погледнал на това негово светейшество?
Навярно докато той е разсъждавал как да погледне, турчинът му поднесъл следващата изненада. Ония приказки пред конгреса били за конгреса, казал той. Всъщност Баязид хан не е склонен да обещае мир на цялото християнство срещу едно задържане на Джем във Ватикана — много щяло да бъде. Но той би подписал таен договор с папата за ненападение на Италия. Само на ИталиЯ подчертал. Седна дума, ако Инокентий се откажел негласно от похода, дето и така нямало да стане, Баязид не ще тревожи Италия.
Естествено Инокентий изпаднал в убедително възмущение, тръшкал се и призовавал всички светии, заявявайки, че ще продължи подготовката на похода. Но нашият човек едва ли е очаквал друго — нали сам предложил Инокентий да не дава гласност на своя договор с Баязид? И ето, И Инокентий не го разгласява. Инокентий продължава представлението, защото знае, че на тайната му среща са присъствували и Венеция, и Франция, и поне Неапол.
Антоан сумтеше недоволно снощи — неговият крал не би понесъл такова развитие на нещата, каза. Откъде-накъде Папството преговаря самостоятелно с Баязид, след като Джем по право е собственост на краля? Хайде, сега пък ще се завърти една между папата и Шарл VIII!
Колко малко ме засяга вече всичко това! Нищо общо няма днес Джем със случая Джем, нищо! Все по-често обмислям своето бягство от Рим. Защо още не съм опитал ли? Изглежда, все пак искам да видя накъде ще свърши цялата игра, в която господарят ми беше повод.
4.II.1491
Конгресът малко по малко замря — пратениците един по един напуснаха Рим до Нова година. Спечелих облога със себе си — поход не ще има. то си беше ясно. Особено след като Баязид обеща мир на Италия.
Сега християнията усилено воюва помежду си. Наследниците на крал Матиаш са се счепкали насмерти, от което ще спечели Максимилиан; прилича ми на края на Маджарско. Половината — у Османовци, другата половина — у Хабсбургите. А можеше! Крал Матиаш можеше да отвоюва цялата си поробена земя. стига да му бяха отпуснали Джем…
Папството си има нови грижи — феран Неаполски го е налегнал по-яко отвсякога. французите се бият с британците. Само в Испания воюват християни срещу мохамедани; испанците отхвърлят маврите назад в Африка.
А ние си седим във Ватикана. Джем не е напускал покоите си вече година и половина. Повтаря се историята с Бурганьоф. Тук поне имаме удобства.
28.I.1492
Римската зима ми напомня нашата. Не сняг, а киша. топло сиво небе, черни от влага дървета. Това е единственото, което се изменя за нас в разкошния затвор на Ватикана. Не, все пак нещо ще стане, ще отслабне за някой час надзорът над мен и тогава има да ме търсят! Решено е, отдавна решено, но не бих искал да стана подозрителен с несполучлив опит за бягство — нали ме считат за безкрайно предан слуга, който ще клечи край господаря си до последния му дъх. Нека си мислят!
Ще го направя без угризения, исках да бъда сигурен и в това. Джем едва ли ще забележи дори, че липсвам. Не сме проговорили месеци. Тъй добре познавам всичките му нужди и желания, че ги изпълнявам без заповед. Той ми се оставя, не нарежда, не благодари — аз съм за Джем някакъв предмет, какъвто е и Джем за мене. Понякога, седнал в своята стая — защото вече избягвам присъствието му. — го чувам как крещи и блъска: Джем вече намира повече наслада в общението си с вратата, с тежкото кресло или сандъка, отколкото с мен, Джем ругае леглото си заради Някоя бучка в дюшека; Джем рита вратата, загдето ключалката й запъвала; катурва с усилие креслото; блъска и ругае до прегракване. А аз си седя оттатък — какво ми влиза в работа отношенията между един оглупял лентяй и абаносовото кресло?