Вчера бе обявено голямо за Рим събитие: мирът с Неапол, феран Неаполски забави договора цели шест месеца с надеждата да получи като залог за него Джем. Детински надежди! Инокентий би воювал още двайсет години, но не ще отстъпи другиму своето богатство-Джем. Освен всичко, феран още преди девет години се издаде с обещанието си да предаде Джем на Баязид; феран шест пъти досега е опитвал отвличане на Джем чрез всевъзможни майстори на подземния свят.
Дългоочакваният мир е скрепен с брака между незаконната дъщеря на папата с незаконния син на феран. Много блестящо отпразнува Рим сватбата на две копелета. Докога ли ще разсъждавам върху тия непонятни за ума ми нрави? Боже, кога ще се върна у дома!
1. II. 1492
Четвърти ден Рим се весели незапомнено. О, ако ме пуснеха да погледам! Чествуват първата от векове победа на християни над мюсюлмани — превземането на Гренада и Санта фе от испанците. По този случай крал Фердинанд и кралица Изабела са хвърлили в Рим големи пари; възмездени са от мавританските съкровища на Гренада. Испанският посланик е наредил да построят на две места в Рим дървени укрепления. Наети сиромаси изобразяват боевете; половината — облечени като испанци, другата половина — боядисани в маври. Дървените крепости били подпалени, народът виел от удоволствие, имало убити и обгорени.
Днес бяхме свидетели на дивашка веселба. През целия град, включително през Ватикана, премина едночасово шествие. Начело, в позлатена каляска, видяхме Фердинанд и Изабела, тоест — някакви предрешени карагьози. За колесницата им беше завързан тъмно боядисан мъж в дрипаво фередже и опушена чалма — уж мавританският емир Абу Абдалла. Зад колесницата следваха каруци, натоварени с оръжие, стъпваха стотици уж маври — кой от кого по-жалки, оцапани в кръв, полуголи. И испанска уж войска, разбира се, и хиляди зашеметени зяпачи. Викове, ругатни — римското население излива ненавистта си срещу мохамеданството с удари върху боядисаните бедняци, дето ще вземат довечера някоя пара от испанския посланик. Не леко си печелят хляба, както видях — ще носят синила поне месец.
Шествието премина под прозорците ни — не зная дали случайно. За първи път от много месеци насам видях нещо да привлече вниманието на Джем.Той се примъкна, тътрейки креслото си, до прозореца; опря брада на перваза му. Едното Джемово око изрази удивление, после безсмислена веселост и накрая — гняв. Нетърпимо ми се стори отблизо — защото зяпах през прозореца и аз — туй криво лице с прехапана долна устна, животинският бяс, отнел му последната следа човещина. И пак усетих дълбоко-дълбоко изпод всичко описано човешка болка. Обида, по-скоро.
Чувствувах я и аз. Защо не показаха из Маджарско и Босна своята дивна храброст така жадните за победи римляни? Не е ли някак твърде лесно да замеряш с нечистотии боядисани сиромаси? „Хайде де! — бих извикал към тълпата. — Хайде да ви видим в боя!“
Заплеснат, не забелязах, че Джем се е изправил. Той натискаше с две ръце, с цялото си туловище прозореца и аз май го отвърнах в последния миг — искаше да го счупи, да се провре навън. Джем ме бореше непохватно, тласкаше ме с длани и буташе с глава, както се бият ама съвсем пияните. Погнуси ме дъхът на спарено и пот, дрезгавото ръмжене, хватката на тия студено-лепкави ръце.
Съборих го на пода. Джем ме гледаше с изненада никога още не съм го насилял. „Ха! Ти, а?“ — каза. Другото се загуби. Загърбих се, излязох. Малко ми е, та трябва да се отвратя и от себе си!
Залостих вратата, сякаш Джем би ме преследвал. След малко го чух, че натиска бравата. Мълчах. Джем нещо мърмореше — не ядно, с молба, жалко. „Баязид ще им го върне, Саади, туй искам да ти кажа. Моят брат, по-големият ми брат! Баязид ще ги натика всички в кучи гъз! Първо ще бие Инокентий, после — Корвин и Каитбай, накрая ще ги смели всичките! Ще научат те как се водят завързани правоверни — има да видят! Моят брат Баязид…“
Джем вика тия думи през ключалката, единствените думи, които ми отправя от много време насам, а аз мълча. Гнус ме е. Боже мили, защо избра така некрасив жребий за поета Саади!
4.III.1492
Не, той не е съвсем безумен. Преди всички други в Рим Джем угади. че неговият по-голям брат преминава в нападение. Време беше наистина, но християнството бе решило, че притежава чудотворно разковниче срещу турската опасност. Никога, както тия последни три години, откакто Джем е в Рим, християнските владетели не са се чувствували така спокойни откъм Турция. Нали всеки миг могат да изплашат Баязид със своя кръстоносен поход, оглавен от Джем?