2. IV. 1492
Самото провидение (вече намекнах) се меси в случая Джем — как да обясниш иначе съдбоносните съвпадения, които ни придружават вече години? На връщане от тържествата по въпросното копие Инокентий е получил припадък. До днес не се е върнал в съзнание — това ще бъде краят на Инокентий, поставил за цел на живота си кръстоносния поход срещу османците и отказал се тайно от тоя поход поради причини, които съм описал достатъчно.
16.IV.1492
Твърде дълго бере душа негово светейшество, това разстройва до краен предел живота на Вечния град. Изплашени, че някой ще се възползва от междуцарствието, кардиналите са решили да преместят Джем в крепостта Сант Анджело. Нов затвор — ама какъв! Струва ми се, ако би отишъл по дяволите целият християнски свят, Сант Анджело ще оцелее — това е грамадна каменна буца с дълбок ров и три пръстена дебели стени. Наистина непристъпна.
За първи път сме в затвор, замислен като такъв. В Сант Анджело измъчват престъпниците, в неговите подземия оставят на забрава стотици неугодни и неудобни. Тук наистина живеем върху кости, и то — много дебел слой. Не искам да зная!
30.IV.1492
Напускаме Сант Анджело, за да се върнем във Ватикана. Новият папа е избран — Александър VI, тоест — Родриго Борджиа. Вчера Антоан ми изприказва за него такива гадости, че би ме потресъл, ако не съм живял десет години между духовници. Половината му деца имали неизвестна майка, а другите някаква полуприлична римска дама. Пилеел потях безумни богатства, не се спирал пред нищо, за да им осигури власт и разкош. („В края на краищата, не е толкова осъдително“ — помислих си. Новият папа ще има поне едно човешко чувство, бащинското.) Бил замесен във всички долни сделки навремето си в Италия, бил преговарял със самия дявол. („За разлика от кого?“ — помислих си, защото не намирам из паметта си европейски господар, за когото същото не би важело.) Светът щял да дочака едва ли не второ пришествие по повод на Борджиа и Борджиите изобщо — това заключи Антоан де Жимел. А аз видях малко по-другояче Александър VI при неговата среща с Джем: дързък, ловък, умен, обаятелен, решителен и бърз — такъв е Александър Борджиа, извън качествата му, описани от Антоан. Не вярвам неговата власт да причини второ пришествие.
Кой знае защо, предчувствувам, че Борджиа ще разреши докрай случая Джем.
15.IX.1492
Той е извънредно мил с нас. От три години и половина Джем за първи път напуска Ватикана, разхожда се на кон из Рим. Почти винаги заедно със самия папа и някого от синовете му — Цезар, кардиналът на Валенция, или четиринайсетгодишният изтърсак, вече дук на Ганрия. Те развеждат Джем из разни прочути църкви, запознават го с християнските светини. Джем мълчи, оставя се да го товарят и разтоварват от коня, пристъпва тромаво през църковните кораби и жуми болезнено, когато има слънце. Александър Борджиа или синовете му не се отчайват — те неизменно съпровождат Джем, показват се с него пред тълпите, пред посланици и пратеници.
Антоан де Жимел изказва определено мнение по тоя повод: Александър VI доказвал на Баязид, че брат му е жив, дееспособен и много близък с папата; сега Александър плашел Баязид с поход. „Мина му времето!“ — бих отговорил на Антоан, който и без това е неспокоен напоследък. След избора на новия папа французите упорито настояват за Джем.
Честна дума — такива приказки вече преминават покрай мен, без да ме докоснат. Къде ония дни, когато в Боазлами или Бурганьоф слухтях за най-дребния намек, тълкувах движенията на стражи и калугери, устройвах опити за бягство! Все ми е едно, ама съвсем. Нека прехвърлят Джем от господар на господар — само аз дано се измъкна!
8.XI. 1493
Ще се измъкнеш! Откакто пролича, че Баязид е в ново, голямо настъпление срещу християнството, откакто стана явно, че няма кой и да го спре (къде го Корвин, какво може Каитбай), нас ни пазят тъй, че не ни оставят дори сами в стая. Принуден съм да търпя при обяда и съня си някакъв чужденец — вече взех да не ги различавам по дрехите им, имаме стража от всички световни дворове, от Ватикана, от Ордена. Той стои, подпрян на вратата, без да мига, докато аз дъвча, събличам се или пиша. Друг такъв стои при Джем.
Онзи ден ме пази Антоан, бил негов ред. Антоан вече не е весел, макар очите му да са още по-любезно нечисти. Предстоят събития, казва ми. френският крал бил възмутен от низостта на Папството. Не ползата на всички християни имал маната предвид, а едничко — на Светия престол. („Че как не! — мисля си. — Джем вече е достатъчно безопасен за брат си. за да осигури толкова пък голям мир! Срещу Джем някой все още може да получи едно съвсем малко мирче. Между Баязид и Ватикана например.“)