— Моят крал се бои за живота на Джем султан — казва многозначително Антоан.
Казва го и ме разглежда подробно; чуди се, че не губя свяст от ужас.
— Животът на Джем султан е в опасност от Родос насам — отговарям. — Успокоите своя крал!
— А как да успокоя вас, Саади — казва ми, — когато Баязид е предложил на светия отец триста хиляди дуката срещу Джемовата глава?
— Не. Антоан! — отговарям. — Джем отдавна не струва и половината. Нека папата се радва, че още получава издръжката му, и тя е подарък.
— Гледате нетрезво на нещата, Саади, заради състоянието на господаря си. То е без значение за световната политика. Джем султан тепърва ще играе роля.
— Роля! Той не може да пие, без да залее целите си гърди. Но не е там работата, прав сте. Бедата за вас се корени в убеждението на Баязид, че никога не ще има никакъв Джемов поход. Кой би прежалил триста хиляди при такова убеждение?
Всъщност аз се превземам: мен ме е страх. Ако тия тука бяха късогледи до глупост, Баязид пък е плах до глупост и като нищо ще изтърси глупаво големи пари срещу смъртта на брат си, за да се отърве най-сетне от един призрак. Тъй както са ми го описвали — звездоброец, суеверен, потиснат, — трябва да трепери и от призраци, нали?
1.I.1494
Нека отбележим поне Нова година с някоя дума. Изпитвам отвращение и от писането с тия вечни стражи над главата ми, с това тяхно надничане и тършуване. Пиша, разпитвам, разсъждавам само защото ме плаши съдбата на Джем — боя се да не изпадна като него. Трябва да удържа, може би денят на моята свобода не е далечен. Нали ако убият Джем — стига Баязид наистина да е предложил срещу това триста хиляди — аз ще бъда свободен, а? Затова воювам срещу своето собствено разложение.
Препрочетох думите си — те ме ужасиха. Ще рече, аз желая смъртта на Джем? Е, добре, време е да не се преструвам поне пред себе си: ако Джемовата смърт е единствен мой изход, аз я желая. Та Джем и без туй е мъртъв от години — какво би му струвало да умре съвсем, за да спаси мене? Той ми го дължи срещу всичко, което му пожертвувах — своите тринайсет най-цветущи, най-действени и обещаващи години.
За събитията не ми се споменава, влудява ме всяка нова вест: докога светът ще се занимава с Джем и ще стеснява затвора му! Сега и Александър VI говори за кръстоносен поход: Баязид не се стряска много и продължава набезите си над Маджарско, Трансилвания, Хърватско; Венеция залага всичките си дълго и мръсно трупани пари. за да откупи Джем — дали не мисли да го показва от крепостните стени на турската войска, която вършее вече тресавищата наоколо?
Би било забавно: ще облекат Джем в бяло и златно и десетина души с голям зор ще го избутат до зъберите на крепостта. Дали ще го накарат да вика: „Ето ме и мен!“
Боже милостиви, май че полудявам!
10.IX.1494
Присъствувам на събития, които Антоан ми предрече преди месеци: крал Шарл VIII нахлу в Италия с трийсетхилядна войска. Не е лошо измислено — по време, когато турците са на източната граница на Италия, Франция се сеща, че е била незаконно лишена от своето неаполитанско наследство и започва война. На бърза ръка, в самото нейно навечерие, Александър Борджиа й противопостави съюз от Папството, Венеция и Милано. Като прибавим към него Неапол, Италия би набрала сила за съпротива срещу нашественика. Но Шарл си има съюзници на полуострова, има приятели дори в лицето на Римския сенат, има свои или купени от него кардинали във Ватикана. Победоносният ход на французите в Италия е достатъчно доказателство за това.
Шарл VIII напредва към Рим! Тук го очакват привърженици и помагачи; Рим гладува, защото френски кораби са запречили устието на Тибър; феран Неаполски е отстъпил престола на сина си Алфонсо.
Един по един си отиват участниците в случая Джем: Корвин, Шарл Савойски, Инокентий VIII, феран Неаполски. Преди седмица научихме за смъртта на Лоренцо Медичи. Кой остава още? — ДОбюсон и Каитбай. И аз, ако в историята изобщо има място за един султански слуга, бивш поет.
29.XI.1494
Вчера Шарл VIII е напуснал Флоренция на път за Рим. В града царувал глад и ужас, съпроводен от денонощни престъплениЯ и убийства, пожари, грабежи, отвличане. Привържениците на Франция мъстят на враговете си, а дребните разбойници използват смута. Снощи от прозорците си наброих шест пожара.
Във Ватикана владее такъв страх, че не дават никому да го напусне или доближи. Понеже се предполага, че Шарл не ще се посвени да го превземе със сила. всичко е приготвено за прехвърляне на ватиканските жители в крепостта Сант Анджело. На нас с Джем е определена силна охрана. Четиристотин стражи ще ни съпроводят през един хвърлей място!