Нещо такова бих изпял аз на хората, ако намеря думи. Тогава може би ще престане да ме преследва и Джем в неговата съвършена самота. Малко несправедливо звучи отбелязах, че съм заплатил тая песен аз с тринайсет години. Нея заплати всъщност Джем. С целия си живот.
Показания на Никола от Никозия, без определено занятие, за случилото се през месец януари 1495 година в Анталия
Неопределеното ми занятие се състоеше в служба на големи и главно — добре плащащи господари, това мога да кажа за себе си. Роден съм на Кипър, но не него броя за родина — родина ми беше целият Левант, познавах го като джоба си. В това свое качество бях много търсен; мисля, че е ясно. Макар да умрях богат, мога да твърдя, че рядко някой е отработвал платата си с повече труд и опасности от мен.
Веднъж вече срещнахте името ми в случая Джем — през 1482 аз бях заловен във Венеция с писмо от Каитбай до Джем султан. Навярно ви е направило впечатление, че не ме убиха, навярно сте си го и обяснили. Все пак ще потвърдя предположенията ви — бях освободен срещу клетва да премина на служба у Венеция, продължавайки да служа на Каитбай. Във връзка с това трябваше да се отнасям често до османската власт в Леванта — Венеция поддържаше отношенията си с Баязид чрез такива като мене, настояваше за пълна тайна по работи, които бяха добре известни на християнството — предателските й действия не само по случая Джем, а по борбата на християните срещу Турция изобщо.
Спестявам ви описанието на всички трудности, в които живее един двоен слуга — десетки пъти тоя живот е висял на косъм, но и опасността, както всичко, си има цена: плащаха ми добре.
През декември 1494, пребивавайки в Анталия — то е пристанище на азиатския бряг, срещу Кипър, — приех таен пратеник. Забравих да спомена, че всеки март, юли, септември и декември прекарвах в Анталия, където получавах поръчения от Венеция, иначе трудно биха ме намерили, моята работа ме отнасяше из всевъзможни краища.
Непознатият ме намери у Абу Бекир, моя анталийски хазаин. Беше франк, в това поне съм сигурен, въпреки премяната му на левантинец. Щом го въведох в стаята, той ми предложи да оставя върху масата всичкото си оръжие. Знаех, че веднага след туй ще ме претърси, затова изпълних заповедта.
— Този месец не ще дочакате поръчения от Републиката — започна непознатият напряко. — Баязид е пред вратите й. Затова пък ви се дава възможност да услужите на сила, по-могъща от Венеция.
Дори не попитах коя, такива въпроси няма. Изобразих въздържано колебание — ще си помисля, намеквах.
— Цената ще уговорим после — разбра ме непознатият. — Предупреждавам ви, не е висока, защото вашата задача не съдържа опасност.
— Вие ще кажете! — процедих. На тоя, дето плаща, работите винаги изглеждат безопасни.
— Преди пет седмици е избягал из Ватикана някой Саади, приближен на Джем султан. В смута, който владееше през ония дни в Рим, никому не е било до Саади, макар неговото бягство да е отбелязано още същата вечер. Сега, когато положението на Александър VI е затвърдено от договора му с французите, казаният Саади следва да бъде издирен. Близо до ума е, че той пътува с поръка. Последните години Джем султан упорито е отказвал съглашение с християнските сили, на няколко пъти е изразявал радостта си от победите на Баязид. С една дума, настъпила е промяна в отношенията между братята, така предполагаме ние. Дали това е само настроение у Джем? Дали — въпреки усиления надзор — той не е успял да се свърже с Баязид хан? Това са въпроси, които стоят открити.
— Но ето — продължи непознатият, — Саади бяга тайно от Рим; Саади е в пълно съзнание, за разлика от Джем. Подозираме, че поръчението, което има до Баязид, може да усложни и без това тежките за Италия обстоятелства. На никоя цена не трябва да допуснем Саади да стигне до Баязид, дори не и да се свърже с османската власт в Леванта.
— Лесно е да се каже! Кога и къде ще слезе на брега Саади? Какви са белезите му? Искате от мен да намеря игла в купа сено.
— Ако можех да отговоря точно, защо ще ви търся, Никола? Вие минавате за познавач на левантинските пристанища, на най-тъмните им ъгли. С възможната бързина намерете въпросния Саади!
— Да намеря Саади и да го очистя — кол просто! А как ще бъда едновременно на двайсет места?
— Не усложнявайте задачата си, Никола? Зима е, рядко кораби пътуват по това време. Имаме основание да счетем, че Саади е използвал корсарски — не ще намери смелост за турски, родоски или италиански. Корсарите предпочитат Анталия, знаете го по-добре от мен — Анталия живее почти без власт. Затова ви възлагаме именно Анталия. Из другите пристанища ще разпратите свои хора. С описанието, което получите от мен.