— Висока цена! — повтори Френка и този път, за първи път, думите му ме трогнаха. — Какво говориш, султанъм? Колко струва животът на един човек без родина?
И без да чака повече, френк Сюлейман се упъти към Хайдар, който завършваше писмото до Ордена.
— Не мога да го позная — Заразсъждава Джем гласно Никога не съм предполагал че нашият говори така надълго и ще прави — какво Виждаш ли Саади, какво правят изпитанията от човека? дори от тъй млади като Сюлейман. Стигнаха му няколко месеца скйТане из Ермени, Египет, Ликия…
— Боя се, че не това го е потресло, господарю — отвърнах. — Боя се, че Сюлейман е преживял много по-страшно от Ликия. Споменът за него, мисля си, не му дава покой.
С това завърши онзи разговор.
След това Сюлейман потегли, следван от триста наши. Дори отдалеко не ни махна за сбогом. Яздеше, притиснал брада о гърдите си, мрачен като самото лошо предчувствие.
— Нашият оръжейник изглежда, сякаш отзарана са потънали всичките му гемии — пошегува се Джем.
— Кога ли е изглеждал другояче? — поех шегата. Но лошото предчувствие продължи да тегне над стана ни.
Първи показания на Д’Обюсон, велик магистър на Ордена „Свети Йоан Ерусалимски“, за историята и състоянието на същия Орден
Според вашите и всички закони аз съм свободен от показания — никой не е длъжен да свидетелствува в своя вреда, така гласи законът. А аз се страхувам, че диренето по случая Джем ще завърши с ново обвинение срещу мен, преди всичко срещу мен. Защо мисля така ли, питате? Защото имам дълъг и тъжен опит в тази насока.
Започнаха да ме обвиняват отдавна, вече триста години. В разни писания (от романи до политически трактати) аз бях обрисуван по-чер от дявола, приписвани ми бяха черти на живо чудовище.
Простете, гдето отправям укор към потомството — прието е да се счита, че то не греши. Но не забелязвате ли: от една страна, аз съм уличен в седемте смъртни гряха, а от друга — историята ме сочи като най-изтъкнатия велик магистър на Ордена? Кое от двете е истина?
Не ми отговаряйте, зная го сам: истина са и двете. Истина е, че по мое време един държавник не стигаше до величие, ако не би приел не само образа, а и похватите на звяра.
Възразявате, че определението било твърде пресилено. А искате ли да ви изброя няколко мои съвременници, оставили завидна следа в историята?
И така:
Аз бях съвременник на Людовик XI. Той опита да сглоби феодалните държавици между Рейн, Пиринеите и Океана в нещо, което послужи за основа на днешната френска държава. С неимоверни комбинации и напредничав държавнически усет. Е добре, кой беше Людовик XI? — Изверг, извинете за термина. Още млад, той въстана срещу баща си и води с него съща война; възцарен, той не подбираше средствата си — кама, отрова, доноси и изтезания. Затворените противници на Людовик XI прекарваха години в клетки, дълги, широки и високи по осем стъпки. Те ядяха, спяха и ходеха под себе си в такъв кафез! Отвратително, нали? А Людовик обичаше да се разхожда между тия кафези и да води саркастични разговори с неволните си гости.
На всичко отгоре той беше шут — човек, който получава удоволствие от гавра с хората и със собственото си достойнство. Той посещаваше своите владения, облечен като прост занаятчия, и кокетираше с гражданството, докато утрояваше данъците му. Това бе накратко Людовик XI, сочен от историята като обединител на франция.
Аз бях съвременник на трима папи — Сикст IV, Инокентий VIII, Александър VI. Изключвам от характеристиката си Инокентий само защото беше мой личен приятел. Другите двама се степенуваха по низост. Всеки от тях поддържаше открито жена или жени, хранеше от две до шест незаконни деца, веселеше Рим с карнавали или бикоборство. Така изглеждаха по наше време духовните ни глави, за да стигнат връхния си образ, въплътен именно от Александър VI, Родриго Борджиа, бащата на Цезар и Лукреция. Необходимо ли е да ви го описвам подробно? Имаше ли престъпна интрига в Италия от края на XV век, където да не се открие почеркът на Борджиите? Впрочем пред прага на Реформацията нашият клир показа — и показа с пълна сила — на какво е способен.
Аз бях съвременник на Лоренцо Медичи, тирана на Флоренция, който прекара живота си в невероятни съперничества и войни; бях съвременник на Владислав V, който уби по-големия син на Ян Хунияди и натика в затвора по-малкия; бях съвременник на Цезар Борджиа, който възкреси светската мощ на Папството чрез ред войни — най-типичния наследник на Ренесанса, любовник на собствената си сестра; бях съвременник на Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска, които изпратиха Колумбовата ескадра да граби и зароби Новия свят, призовавайки за върховен арбитър в първите си колониални спорове с Португалия кого мислите?