И този път той надуто заобяснява неща, които и без туй бяха ясни от първата ми дума. Когато благоволи да ни отърве от красноречието си, аз подчертах, че не е време за приказки. Всички ме подкрепиха: Съветът не бе запомнил такова единомислие, не бях запомнил братята така неприлично оживени. Сякаш се намирахме не в свят орден, а на тържище, където скъпа стока е добила изведнъж смешно ниска цена, та кара купците да се натискат и грабят.
Всичко тръгна невероятно гладко. Без възражение се съгласих към Ликия да отплува дон Алваро (естествено той се предложи сам), като оглави флотилия от седем кораба, между които голямата трирема на Съкровището — нашият представителен кораб. За Джем и свитата му би била достатъчна триремата, но предвиждахме възможен бой.
Когато във връзка с това бе споменато името Баязид, сетих се, че — погълнат от новата вест — бях забравил вчерашния му пратеник. Напълно явно беше: Баязид бе научил преди нас Джемовите намерения — научил ги е навярно от съгледвача, когото държи във войската на Джем. И е побързал да уреди мир с Ордена, за да ни изиска след седмица своя брат. При примирие такова искане би било неуместно.
Усмихнах се на мислите си; представих си как Баязид ще узнае, че е пропуснал мига. Нека! Сега силните ще бъдем ние, защото ще посредничим между двамата височайши братя.
Оставаше да уредим сметките по тържествата. Тази работа отне повече време — най-много се говори за пари, когато пари няма. После извикахме Джемовия пратеник, за да му съобщим решението си. А аз очаквах — вътрешно настръхнал — как братята ще посрещнат бившия Бруно.
Потресението им беше трудно за описване; седяха като гръмнати; тук-там долових шушнене, възклицания. Но това бяха монаси, възпитани в борба с поривите си, та тихият им ропот скоро заглъхна.
Онзи безсрамник — наистина най-хладнокръвното чудовище, което съм срещал — премина покрай цялата дълга маса с такова самочувствие, че би вбесил и ангелите. „Господи — помислих си, — дали Бруно така зле познава Ордена, та се чувствува извън опасност?“
— Нашият Голям съвет — подех, когато застана пред мен, — обсъди молбата на принц Джем. Съветът намира, че за нас е чест да дадем приют и съвети на този именит, благороден принц. Нашата флотилия ще отпътува незабавно, за да го вземе от азиатския бряг.
— Каква част от преданите му войски Джем султан ще натовари за Родос? — делово попита пратеникът.
— За целите, които водят при нас принц Джем, не виждаме необходимост от войска. Крепостта ни е неголяма, а изхранването на жителите й — затруднено. От обща полза е да не претоварваме Родос. Впрочем, дали с петстотин войници или без тях, принц Джем ще продължи по-нататъшната си борба при еднакъв успех; те не са бройка.
Пратеникът (той стоеше с лице само към мен и с гръб към Съвета) сега не се усмихна, а улично се ухили — подчертаваше, че прозира истинската причина за отказа ни.
— Напомням на вашето внимание — каза натъртено, — че господарят ми бе молил не само за свободно влизане, но и за свободен излаз из Родос.когато счете, че работата му тук е свършена. Не чух мнението ви по това.
— Ще го чуете.
И зачетох свитъка, който ми поднесоха:
„През последните дни при нас дойде великолепният пратеник Сюлейман от страна на Негово височество принца господар Джем султан. Чрез писмото на казания господар, а също и устно, споменатият пратеник ни обяви, че принц Джем султан желал да дойде на Родос, за да разисква с нас определени предмети, по които той ще получи и следва нашия съвет, като съвет, който иде от желаещи доброто му приятели. По този случай той изисква да бъде осигурена личността му според приетите закони.
Ние впрочем, движени от старото приятелство, което изпитваме към него, и от надеждата, че посещението му ще бъде от обща изгода, му изпращаме по приносителя своето съгласие, с което той получава пълна, всеобемаща и всеобща гаранция за личността си и съблюдение на приетите закони. Те се отнасят както за Негово височество принц Джем султан, така и за ония, които ще го последват на Родос в качеството им на негова благородна свита — турци или маври, или всяка друга народност. В пълна свобода и сигурност, заедно със своите вещи, скъпоценности и пари, те ще могат да живеят в Родос, да останат тук, колкото пожелаят, и да го напуснат по своя воля или по волята на принц Джем султан, без да им се прави никаква пречка или затруднения. В уверение на което поставяме под настоящото нашия оловен печат.
Издадено на Родос. 12 юли 1482 година.“
Пратеникът ме изслуша, без от лицето му да слезе подигравката. Вероятно си мислеше, че десет такива уверения струват колкото торба зоб. Лично аз никога не бях чувал по-разточителна гаранция от тази. .