Погледът на Джем се върна от улицата към мен и Джем произнесе рязко:
— Не е ли все едно, Ваша светост? Как да проверя дали моите думи ще стигнат до Баязид, или някъде по пътя — дори в тая зала, ако не на кораба, в Дивана — ще бъдат подменени с други? Щом двамина стигнат до посредник, вече е властен само един: посредникът.
Познах този глас, думите, пълни с дръзко отчаяние; през Джем говореше брат Бруно. Трябваше да замижа, за да не убия с поглед Джемовия преводач — бях в състояние, вярвайте! Не, на Родос не ни трябваше гробът на Бруно! „Още не!“
— помислих.
— Ваше височество, сам ще съставите посланието до брат си. Аз ще го предам, аз нямам възможност да го променя.
— Излишно е да ме убеждавате, че нещо е невъзможно, Ваша светост. Вече съм убеден в противното.
Готвех се да прекратя срещата ни. Както много други през последно време, тя нямаше да донесе плод. Джем ме заливаше със своето обидено доверие, без да отчита, че между хора държавници е изобщо неуместен намекът за доверие. Та, смятах да го отпратя, дано излее в първобитни стихове мъките си, когато той каза:
— Ваша светост, нека донесат два листа хартия! О, значи Джем все пак се канеше да изпълни молбата ми! Наистина трудни за предвиждане бяха Джемовите действия. Донесоха хартия. Докато Джем пишеше, насилвах се да гледам другаде — исках да подчертая, че е напълно свободен в избора на изрази за посланието си. То беше късо, защото само след миг Джем ми поднесе двата листа: все така бели, само с един много сложен, неповторим подпис накрая.
— Какво ще рече това, Ваше височество?
— Предоставям на тълмачите ви да съчинят писмото до брат ми. Уговорете всичко, което намерите за добре, от мое име. Сигурен съм, че поне не ще подпишете убийството ми. Не защото би било смешно под него да стои моят подпис, не. Защото то още не е в сметките на Ордена.
— Никога не ще извоювам условия… неизгодни за вас, Ваше височество — постъпката му беше така налудничава, че загубих власт над себе си. — Цялото ви пребиваване на Родос е залог за това.
— Да — повтори Джем с израз, който не се опитвам да предам. — Именно пребиваването ми на Родос.
Докато разменяхме тия няколко думи, улових френка да вметва между тях свои — преводите му бяха излишно обстойни; брат Бруно явно убеждаваше Джем, че той върши нещо безвъзвратно. Но Джем не промени лице, а последното му изречение (защото веднага след това излезе) остана непреведено.
Зная какво беше казал Джем, нещо много кратко: „Не е ли все едно!“ И да биха ми го превели, нямах възражения.
Осми показания на поета Саади за есента и зимата на 1482 година
Те ще ви се сторят невероятни, моите осми показания. Поради седмите — така са различни. Толкова различно беше и нашето настроение през есента от летните ни седмици на Родос.
Наесен ние вече бяхме в Савоя.
Съобщавам ви го безцветно, а точно тук бих извикал на помощ цялото си красноречие и поетически дар, за да обрисувам срещата между моя приятел и крайбрежието на Савоя. Тя сякаш бе предвидена в самото мироздание; струваше ми се, че този несравним къс земя е бил създаден заради един-единствен миг — заради срещата му с Джем.
От Родос ние отплувахме през първите дни на септември. Отплувахме по Джемова воля. Началото на пътешествието ни приличаше по-скоро на бягство, заминахме нощем и в строга тайна. Твърде често след оня наш наметен разговор с брат ДОбюсон той бе съобщавал на господаря ми. че Орденът заловил заговори или имал сведения за преговори. И едните, и другите гонели същата цел: да бъде отвлечен Джем султан в Истанбул.
„Ако се държах о голите думи — това заключение магистърът ни повтаряше най-натрапчиво, — бих само потвърдил обещанието на Ордена: в Родос Ваше височество е у дома си. Но ние сме твърде трезви, за да ни задоволяват думите; ние знаем, че където звъни не желязо, а злато, силата е безсилна. Навсякъде и винаги ще се намери човек, който не ще устои. Аз не го разпознавам. Очите ми не могат да спрат върху никой наш събрат и да заявя: този е податлив на съблазън!
А такъв брат трябва да има, в това ме уверява разумът, вековният човешки опит.“
Откак — след съобщението на покойния Йоаким — Джем беше се нахвърлил срещу Д’Обюсон и бе го обвинил, дето разполагали със съдбата му, магистърът с нищо не намекваше, че желае да отпрати госта си от Родос. Той добросъвестно държеше Джем в течение на всеки разкрит заговор, привеждаше имена, понякога и някое писмо, което поднасяше за превод на Сюлейман, без да гледа самия Сюлейман.