Да. за Джем.
Именно през дните след изчезването на френка аз забелязах у Джем първите признаци на — не още болест, не твърдЯно вече на нездраве. Прекалено рязък беше за Джем преходът от света на песни, великолепие и самоувереност в другия — бе още рано да го нарека затворнически. Тази промяна предизвика и първите пукнатини в Джемовото съзнание.
Тогава, в Румили. само забелязах, че Джем за дълги часове сякаш се губеше. Никой не бе ограничил неговата телесна свобода — непрекъснато канеха господаря ми да се разходи из околностите или устрои лов, да изслуша нов трубадур или приеме нов пратеник на Д’Обюсон. А Д’Обюсон ни засипваше с вести. Според тях казвам го предпазливо, защото нищо. дошло от Ордена, вече не приемахме като чиста монета християнството било единодушно по намесата си в работите на дома Османов. Месеци ни делели от мига на голям съюз между владетелите, които ще помогнат на Джем да заеме бащиния си престол.
— Защо тогава, вместо да ме изпратят в Маджарско или Венеция, братята ме отдалечават от тях? Защо Орденът изнамира все по-укрити, по-откъснати от света убежища за мене? — бе хвърлил Джем в лицето на първия вестител.
— Защото, колкото по-непосредствено опасен става Ваше височество за брат си, толкова повече расте заплахата: Баязид не ще пожали средства, за да ви премахне. Вярвайте в съчувствието и помощта на братята — те ви пазят в името на вашето крайно тържество!
Не, не вярвахме. Откакто открито ни изиграха с Френка, Джем отново бе изпаднал в униние. Още на Родос той подозираше Д’Обюсон в тайни сметки; в Ница беше се надявал, че светът не ще подкрепи магистъра в тия сметки и ще му отнеме неговата жертва. Но в Румили, командира на иоанитите, под тяхна охрана, Джем отново се прибираше при страха си: нас ни мамеха.
Колкото по навлизаше в такива мисли, Джем се затваряше в себе си. Забелязал съм, така бива с особено поривистите, доверчиви хора. Понеже бог не им е дал сетиво, с което да различат истина от лъжа, първата измама на тяхното доверие напълно ги лишава от доверие. То понякога се връща у тях на пристъпи, но винаги пълно, без да подбира и се противи, за да изчезне пак, и пак изцяло.
Това правеше Джем. След смъртта на френка той изгуби вяра във всичко и всички. То го смаза. Почти цял ден господарят ми прекарваше в покоите си, изписани от влага и плесен. Джем най-вече седеше на своето широко легло, по халат, а когато влагата го просмучеше съвсем, привличаше върху плещите си и завивката. Джем все още нямаше навици на затворник, защото всеки миг можеше да излезе навън; все още неговият затвор беше доброволен — детето правеше напук на настойника си. Джем вярваше, че Орденът ще се стресне от неговото цупене.
Да призная, той донякъде успя. Милите ни братя — очи и уши на Д’Обюсон — навярно бяха му съобщили, че гостът им се държи странно, че отказва срещи и приеми, че дори връща неизслушани важните вестители от Родос. Как би завършил . комедията си ДОбюсон, щом нейният главен актьор отказваше да играе?
Впрочем Джем наистина сплаши братята със своето болезнено безразличие и ги принуди да допуснат в Румили редица посещения, които можеха да им отворят работа.
На първо място (сега не приемам да е било без знанието на магистъра, макар че тогава го вярвах) към Румили отново приближи търговски керван. Беше друг, не предишният, но между търговците имаше един с твърде рижа за черните си вежди брада и твърде стегната за търговец крачка. Когато влезе при господаря ми, Джем промени лице, а аз изведох брата (той бе представил гостите) и оставих Джем да се пазари сам.
Късно вечерта керванът си пое, без никой да го претърси или спъне — Джем поиска да се разстъпи навън. Чувствувал се зле от непрекъснато задушния въздух, каза. Братята почтително ни пропуснаха. Знаехме, че ни следят, но не можеха да го направят отблизко, за да чуват думите ни; Джем нарочно избра път през ливадите.
— Саади — каза ми той, когато бяхме вече на открито, — бог чу моята молитва. Днес получих отговор от майка си. Изгорих го веднага, не мога ти го показа. Тя пише, че ще изплати на Ордена грамаден откуп за мен. Вярваш ли го, Саади?
— А кога си й писал? — не се стърпях; Джем криеше от мен своите връзки.
— Още при Сюлейман. Той се свърза с някого от Никозия, грък. Помниш ли търговците през април? Кажи, Саади, вярваш ли?
— Разбира се! Нима майка ти не ще направи всичко по силите си, за да те отърве?
— Не, не това. Но дали Орденът ще ме изтърве? И после — разсъдих, след като отпратих търговеца със съгласието си: уместно ли би било? Та ние още не сме изчерпали средствата за един истински поход срещу Баязид през Румелия; тъкмо сега — ако вярваме на вестите — светът е готов за действие. И изведнъж — аз се изтеглям в Кайро. Вече знам на какво разчитам там: ще се превърна в частно лице, което доживява старините си при майка, жена и деца. Къде остава моята борба, Саади? Защо ще бягам, преди да ми е отговорил Корвин, преди да е призовал християнството папата? Имам ли право, а?