Кърт Вонегът
Случаят „Еуфио“
Госпожи и господа от Федералната Комисия по комуникациите, радвам се, че имам възможност да свидетелствам по този случай пред вас.
Много съжалявам, по-точно боли ме сърцето, че мълвата за това откритие вече плъзна навсякъде. След като тя стигна и до вас, ще ви разкажа цялата история и дано с Божията помощ успея да ви убедя, че Америка не се нуждае от него.
Няма да отрека, че ние тримата — Лу Харисън, журналист в радиото, д-р Фред Бокман, физик и аз, професор по социология, постигнахме пълна душевна хармония. Не намирам в търсенето на душевна хармония нищо лошо. Но ако някой има намерение да върви по нашия път, не знам дали не е по-добре да си докара инфаркта по по-прост начин.
Лу, Фред и аз изживяхме абсолютното щастие, седейки в креслата си пред една включена в мрежата джаджа с размерите на малък телевизор. Без билки, рецепти, вдигане на гири, заравяне на носа в чуждите проблеми с цел самозабрава. Без хобита, даоизъм, челни стойки и медитации в лотос. Според мен много хора интуитивно са предвиждали това устройство като връх в човешката цивилизация: евтина електроника, която се произвежда лесно и внася спокойствие с едно завъртане на копчето. Виждам, че го имате и тук.
За първи път чух за космичния транквилан преди шест месеца. Тогава, за съжаление, се запознах с Лу Харисън. Той е основният водещ на единствената радиостанция в града. Изкарва си прехраната с това, че е много устат и не се изненадвам, дето именно той е поставил въпроса пред вас.
Лу води, наред с останалите около тридесет програми, и седмичната научна рубрика. Всеки път кани някой професор от колежа Уайъндот и разговарят за работата му. И така преди шест месеца Лу направи предаване с един млад мечтател и мой приятел от университета — д-р Фред Бокман. Аз самият закарах Фред до радиото, а той ме покани да вляза и да гледам. Дявол да ме вземе!
Фред Бокман е на трийсет, но изглежда на осемнайсет. Върху него животът не е оставил своите следи, защото Фред не му е обръщал особено внимание. Занимавал се е изключително с осемтонния си чадър, чрез който подслушва звездите. На тази тема бе и интервюто с Лу Харисън. Става дума за една огромна радиоантена, монтирана върху телескопичен статив. Доколкото разбирам, вместо да наблюдава звездите през телескоп, той насочва това чудо към космоса и улавя радиосигналите, идващи от различни небесни източници.
Там горе, естествено, няма хора, които се занимават с радиоразпространение. Въпросът е, че много небесни тела излъчват енергия и част от нея може да бъде уловена в честотата на радиовълните. Устройството на Фред умее да открива звезди, които са скрити зад обширни облаци космически прах. Тези радиосигнали преминават през тях и достигат антената на Фред.
Но в интервюто, Лу Харисън остави най-интересното за накрая.
— Всичко това е твърде впечатляващо, д-р Бокман, — рече той, — разкажете ни обаче какво друго открива вашият радио телескоп, нещо, което обикновените светлинни телескопи не улавят?
Тук избухна бомбата.
— Открихме около петдесет точки във вселената, които не са забулени от космически прах и излъчват мощни радиосигнали — отвърна Фред. — Но досега там не са отбелязани никакви небесни тела.
— И така — продължи уж изнанадан Лу, — Това вече е нещо! Госпожи и господа, представям ви, за първи път в историята на радиопредаванията, невероятните небесни пулсации на д-р Фред Бокман.
Бяха прокарали жица до антената на Фред в университета. Лу даде знак на инженера да включи сигналите.
— Госпожи и господа, гласове от неизвестността!
Звукът едва се чуваше — представляваше тихо съскане, което ту затихваше, ту се усилваше, нещо като изпускане на въздух от гума. Трябваше да го слушаме пет секунди. Когато инженерът изключи копчето, ние с Фред се хилехме като идиоти. Усещах се спокоен и щастлив. Лу Харисън имаше вид на човек, попаднал в гримьорната на Копакабана. Той погледна смаян часовника в студиото. Монотонното съскане беше звучало цели пет минути! Ако инженерът не беше натиснал случайно копчето с ръкав, звуците още щяха да се леят.
Фред се засмя нервно, а Лу втренчи поглед в сценария.
— Шум от неизвестността — рече най-сетне той. — Д-р Бокман, предлагали ли са ви някакво име за тези интересни пулсации?
— Не — отвърна Фред. — Нямам нито име, нито сносна хипотеза.
Обектите, издаващи странния шум, все още не са обяснени научно, но аз предложих название, което доста приличаше на етикет — „Бокманова Еуфория“. Може да не сме наясно какви са тези източници, но знаем как въздействат, затова смятам, че името е добро. Еуфория значи чувство на щастие, приповдигнатост на духа. Не съществува по-точна дума.