Выбрать главу

След като напуснахме студиото Фред, Лу и аз преливахме от дружески чувства.

— Не си спомням някое друго предаване да ми е доставяло такава наслада — рече Лу. И макар че не е от най-откровените, в случая не лъжеше.

— Това е едно от най-необикновените събития в живота ми — добави Фред. — Удоволствието бе неподражаемо.

Бяхме объркани от чувствата си и се разделихме на бърза ръка. Копнеех за вечерното си питие, но у дома ме чакаше друга вълнуваща сцена.

Къщата бе тиха. Трябваше да я обиколя два пъти, докато разбера, че не съм сам. Жена ми — Сюзън — добро и любящо същество, винаги усърдно отдадено на домакинските си задължения — лежеше на канапето, мечтателно загледана в тавана.

— Мила — рекох аз внимателно — Прибрах се. Време е за вечеря.

— По радиото днес слушах Фред Бокман — отвърна тя с безразличен глас.

— Знам. Присъствах в студиото.

— Той не беше на този свят — въздъхна тя. — Направо не беше. Този космически шум… Когато включиха онова устройство, сякаш всичко се отърси от мен. Лежа и се опитвам да се съвзема.

— А-ха — рекох аз и прехапах устни. — Най-добре да отида да прибера Еди.

Еди е десетгодишният ми син, капитан на непобедимия махленски отбор по бейзбол.

— Не си прави труда, тате — прозвуча детски глас от мрака.

— Вече си вкъщи? Какво има? Защо не играете? Да няма атомна война?

— Ами. Изиграхме осем игри.

— Напердашихте ги тъй, че се отказаха, така ли?

— А, не, добре играха. Но по едно време — очите на момчето се разшириха, — на всички сякаш им стана безразлично и си тръгнаха. Аз също се прибрах и открих госпожа майка ми да лежи тук. Затова се опънах на пода.

— Защо? — попитах аз недоумяващо.

— Тате — отвърна Еди замислено — да пукна, ако знам.

— Еди! — скастри го майка му.

— Мамо — отвърна Еди — да пукна, ако и ти знаеш.

Обзалагам се, че никой не можеше да намери обяснение, но ми щукна нещо. Набрах номера на Фред Бокман.

— Фред, от вечеря ли те вдигнах?

— Де да беше така, — отвърна Фред. — В къщи няма какво да се яде. Оставих колата на Марион да пазарува. Тя сега търси отворена бакалница.

— Не е могла да запали колата, така ли?

— Напротив — рече Фред. — Отишла да пазарува. Но се почувствала толкова добре, че решила да се прибере пеша.

Фред звучеше доста мрачно:

— Право на жените е да са своенравни, но не понасям лъжите.

— Марион и лъжи? Не ти вярвам.

— Опитва се да ме убеди, че всичко живо си тръгнало от пазара. Продавачи, купувачи…

— Фред — казах аз. — Трябва да поговоря с теб. Може ли да дойда след вечеря?

Когато стигнах във фермата на Фред Бокман, той седеше като втрещен пред вечерния вестник.

— Целият град се е побъркал — започна той. — Без никаква причина колите спирали до тротоарите, като че минава пожарна. Пише дори, че хората замлъквали насред изречението и зяпали така цели пет минути. Хиляди се шляели в студа само по риза, ухилени като в реклама на паста за зъби.

Той шумно затвори вестника.

— За това ли искаше да говорим?

Аз кимнах.

— Цялата бъркотия е станала, докато сме предавали онзи шум, та си помислих…

— Вероятността е едно на милион. И все пак може да има връзка — отвърна Фред. — Трябва да се провери съвпада ли по време.

— Но повечето хора не са слушали предаването.

— Не е нужно… ако теорията ми е вярна. Ние уловихме слабите сигнали от космоса, усилихме ги около хиляда пъти и ги препредадохме. Всеки, който е бил в обхвата, волю или неволю, е получил солидна доза облъчване — той повдигна рамене. — Все едно да минеш през нива с горяща марихуана.

— Добре де, а на теб защо не са ти въздействали досега при работа?

— Защото никога не съм усилвал и препредавал сигналите. Всъщност радиопредавателят ги е направил магически.

— И какво ще правиш сега?

Фред погледна изненадано.

— Какво да правя ли? Най-много да напиша материал за някое подходящо списание.

Изведнъж входната врата се отвори без чукане и в стаята влетя Лу Харисън — червен и запъхтян. Свали палтото си със замах на бикоборец и рече:

— И ти ли го работиш за същото? — пръстът му сочеше към мен.

Фред премигна.

— За какво да ме работи?

— За милионите — отвърна Лу. — За милиардите.

— Чудесно — намеси се Фред. — За какво говориш?

— За шума от звездите! Хората го харесват. Направо ги подлудява. Не видя ли вестниците? — той поизтрезня за момент. — Нали се дължи на шума, докторе?

— Сигурно — отвърна Фред със загрижен вид. — А как си представяш, че можем да се доберем до тези милиони или милиарди?