Самата Мара беше навсякъде, надзираваше всички дейности, свързани с подготовката на войската й за заминаване. Сутринта, когато Накоя най-сетне успя да я хване насаме, докато Кевин отсъстваше, а наоколо нямаше слуги или съветници, Господарката седеше в градината си до фонтана под дървото уло. Често използваше това място за усамотено съзерцание, но напоследък свободното й време отиваше само за сина й. Накоя погледна крадешком спокойната стойка на господарката си и леко намръщеното чело. Прецени неподвижно отпуснатите ръце и реши, че моментът е подходящ за разговор.
Пристъпи в градината и се поклони ниско.
Мара я подкани да се изправи и да седне на възглавничките до нея. Изгледа Първата си съветничка с очи, плувнали в тъмни кръгове, и каза:
— Вчера написах писмо на Хокану.
Старата жена кимна бавно.
— Това е добре. Но не за това те потърсих.
Мара се намръщи от тона й.
— Какво има, майко на сърцето ми?
Накоя отрони дълбока въздишка и се осмели:
— Господарке, бих искала да те посъветвам да помислиш за избор на мой приемник. Не мисли, не че не харесвам задълженията си или че чувствам достойнството на поста си като бреме. Служа с радост, както винаги. Но вече остарявам и ми е на сърце да изтъкна, че няма по-млади слуги, които да се обучават да поемат мантията на съветник, след като си отида. Джикан е на зряла възраст, но му липсват острите зъби за политиката. Кейоке има усета да поеме ролята на Първи съветник, но и той като мен е на възраст, а няма винаги да има жрец на Хантукама, който да отложи дължимото на Червения бог.
Вятър въздъхна в листата на уло и довя пръски от фонтана. Пръстите на Мара се размърдаха в разветите гънки на халата й и го придърпаха по-плътно.
— Чувам те, стара майко. Думите ти са мъдри и добре премислени. Мислила съм над проблема с твоя приемник. — Замълча и поклати глава. — Знаеш, Накоя, че твърде много от най-добрите ни хора умряха с баща ми.
Накоя кимна и махна към фонтана.
— Животът непрекъснато се самоподновява, дъще на сърцето ми. Трябва да намериш нови умове и да ги обучиш.
Беше рисковано начинание и двете го знаеха. Да вземеш нови слуги и да ги издигнеш до високи нива на отговорност даваше възможност да се внедри нов шпионин. Мрежата на Аракаси беше добра, но не безпогрешна. Все пак необходимостта не можеше да се отрече. Мара се нуждаеше от доверени хора около себе си, иначе щеше да е твърде претрупана с ежедневни решения, за да може да запази положението си в Голямата игра.
— Ще се постарая да намерим нови съветници, но след като приключи кампанията в Достари — реши тя накрая. — Ако се върна у дома и натамито остане в свещената дъбрава, ще потърсим нов човек. Но рискът е твърде голям, за да го поемаме предварително. Аяки трябва да е заобиколен само от слуги, които са родени тук и чиято вярност е несъмнена.
Накоя стана и се поклони.
— Имам ли разрешението на господарката да напусна?
Мара се усмихна на изгърбената фигура на съветничката си.
— Имаш го. Поспи малко, стара майко. Струва ми се, че имаш нужда от сън.
— Току-що станах! — сопна се Накоя. — Ти поспи, и веднъж поне без онзи бик нийдра, варварина. Когато той е тук, не спиш и преди да си станала на трийсет, ще ти трябва пудра тиза да скрива бръчките ти.
— Сексът не носи бръчки! — засмя се Мара. — Това са приказки на стара дойка. Нямаш ли си задължения? Прегледа ли днешните съобщения?
— Имам — отстъпи Накоя. — Имаш нови покани за срещи от ухажори.
— Използвачи — заяви Мара, изведнъж ядосана. — Мислят, че ще се оженят за мен и ще ме наследят, ако падна в Достари. Или са агенти на Десио и си мислят да отворят портите ми за войската му. Кой иначе ще иска ръката на Господарка на дом, който го грози гибел!
— Да, господарке — отвърна бързо Накоя и самодоволството зад покорния тон издаде удовлетворението и. Мара можеше да е млада и глупава в спалнята, но в политиката несъмнено имаше остър нюх. Оставаше да се види дали е също толкова надарена и като пълководец.