Достари и пустинните хора щяха да й предложат бърз и опасен урок.
11.
Пустиня
Пътуването започна.
Мара се изтръгна от прегръдката на Аяки, впрегнала цялата си воля в усилието да не заплаче. Качи се в носилката и погледна за последен път лицата на съветниците си, които може би никога повече нямаше да види отсам Колелото на живота: Накоя, намръщена по-силно от обичайното, навярно за да прикрие тъгата си; Джикан, комуто беше по-трудно да скрие чувствата си, тъй като не държеше таблички; Аракаси, неподвижен като сянка, смълчан и неприсъщо мрачен. И Кейоке, благонадеждно безизразен, изправен на здравия си крак, с ненатрапчиво подпрени на рамката на вратата патерици. Носеше меча си, но изглеждаше някак непознат без бронята си и шлема с пера.
— Пазете Аяки и натамито и дано Боговете на Благоприятния аспект гледат благосклонно на начинанията ви — каза Мара.
Успя някак да го каже с подобаващия твърд тон. Съветниците и домашните слуги, наредени зад тях, гледаха с гордост, когато махна на Боен водач Люджан да даде сигнал на армията за марш.
Стотиците крака вдигнаха облаци прах, какъвто не беше се вдигал от времето на Сезу. Онази армия беше заминала и само четирийсет души бяха оцелели и се бяха върнали. По-старите слуги се питаха дали миналото ще се повтори, а по-младите усещаха страха им. Всички гледаха как трите отряда в зелено и лъскаво черният отряд на чо-джа закрачиха храбро под знамето на птицата шатра. Слънцето печеше и лакираните брони блестяха, ярките вимпели на върховете на копията и гребените с пера на Ударни водачи, Патрулни водачи и адютанти се развяваха.
В Сулан-Ку войската на Акома се качи на баржи. Голи роби ги подкараха с прътове надолу по реката и търговските съдове и баржи със зърно, лодки на гилдии и салове се отдръпваха да им отворят път. Заплаваха на юг през провинция Хокани, покрай земите на Анасати, където воини в червено и жълто им отдаваха чест от брега. Лорд Текума беше съюзник, но Мара все пак не спря. Той нямаше да направи сондажи за по-открити приятелски отношения, докато Мара не се върнеше от Достари с ненакърнена фамилна чест.
За Кевин реката предлагаше безкрайни поводи за въодушевление. Той прекарваше и най-горещите часове до перилото и говореше с еднакъв интерес и с капитана, и с робите, които натискаха прътите. Оглеждаше съдовете по водата, толкова различни от тези на родния му свят, и за няколко дни стана експерт в различаването на знамената на гилдиите от фамилните гербове и на наетите съдове от лично притежаваните.
Войската на Мара се придвижваше на юг покрай флотилии от баржи, возещи пазарни стоки, някои вързани една за друг на постоянни плаващи сергии, поддържани от благородниците, които използваха реката като транспорт между Джамар И Сулан-Ку. Бързи куриерски лодки се провираха между по-бавните съдове, тласкани енергично от греблата на потните роби. Веднъж минаха покрай имперска баржа, блестяща с позлатата си и знамената си в бяло и златно. Мара пътуваше в своята официална господарска баржа, зелена на цвят и украсена на носа с дървена статуя на птица шатра. Седеше под навес от птичи пера и роби й вееха с големи ветрила. Около нея имаше ароматни цветя, които да убиват неприятната воня на речната кал. Кевин видя други благородници, пътуващи в лукс, с музиканти и поети. Един дори имаше цяла трупа пътуващи артисти, които играеха на сцена, за да го забавляват. Пред него бяха струпани кошници, пълни с плодове, охранени псета се излежаваха върху възглавничките като тлъсти наденици с каишки. За разлика от домашните любимци и ловните кучета на Мидкемия, кучетата на Келеуан бяха с къс и гладък косъм поради климата.
Подминаха баржи с тиза, пътуващи земеделски работници и нещо, което на Келеуан съответстваше на скитащи цигани музиканти.
— Карденго — нарече ги Мара, след като Кевин спомена за приликата и й описа накратко циганите. — В старите хроники е написано, че са били фамилия, предпочела да скита, вместо да вземе земя. Живеят в баржи и фургони, също като вашите цигани на Мидкемия. Но за разлика от вашите варвари, карденго имат чест. Не крадат за препитание.
Кевин се засмя.
— Циганите си имат своя култура. Според техния морал те не крадат, само… — Замълча, след като не можа да намери подходящата дума, и прибягна до родния си език: — Заемат.
— Заемат ли? — Мара присви очи към него, както се беше изтегнал и дъвчеше резенчета секка, накиснати в оцет. — Какво имаш предвид?