Кевин прибягна до други думи, за да обясни, и видя как веждите й се вдигнаха учудено. Странно, помисли си той, че цуранската представа за чест позволяваше да се разменят стоки като покупки, дарове или плячка. Но не съществуваше никакъв еквивалент за съседското понятие да се заемат неща между приятели. Подготви се са поредната следобедна беседа, докато Мара проучи задълбочено понятието.
Реката се вля в голямата делта над град Джамар. Там продължиха покрай десния речен бряг, което ги вкара в дълбок кацал, водещ към залива. На изток делтата се разгръщаше, оживяла от щъкащи салове и лодки: рибари вадеха с мрежи мекотелите обитатели на плитчините или ловяха птици.
Кевин открито зяпна, щом навлязоха в речния трафик при Джамар, главното морско пристанище и търговски център на провинции Сцетак и Хокани. Градът беше много по-голям от Сулан-Ку, величествен и обширен. Кейовете бяха широки колкото булевард и достатъчно издигнати, за да остават над високите вълни, щом удареха бурите от юг. Бяха оживени като градски улици, пълни с докери, разтоварващи корабите от синьото море, пристанали от всички части на империята.
Бали с багрила лежаха струпани до купове рядък дървен материал, нарязан на дъски с красиви сложни шарки. Пазеха ги бдително, което издаваше високата им цена.
Баржите на Акома подминаха ниски баржи, натоварени почти до ръба с тежки и здрави сандъци. От тях лъхаха екзотични миризми на подправки, парфюми и стрита чоча-ла.
Подминаха пристани, затрупани с черги, молитвени килимчета и прежди, кожа и лак, спиртове и смола. Всеки ценен товар се пазеше от търговски пълномощници с таблички, хадонри и водачи на кервани. Теглени от роби двуколки пренасяха стоките от корабните палуби до доковете и от доковете във фургони на сушата.
Кевин наблюдаваше с интерес цуранския живот, който така и не беше имал възможност да зърне досега. Моряци с хитри очи пиеха от кани и се задяваха с пищно изрисуваните дами от Тръстиковия живот, които излагаха плътта си за продан от балкони с окачени по тях благоуханни коприни. Улични хлапета просеха монети и продавачи с колички хвалеха стоката си с напевни подвиквания. Продавачи на мъниста се бутаха за място по кейовете, за да продадат първи дрънкулките си за любимите на слизащите на брега моряци.
Побиха го ледени тръпки, когато заобиколиха един голям кораб и пред очите им се показа робският пазар. Макар другите на баржата на Мара да не му обърнаха внимание, Кевин веднага позна мястото с високата дъсчена ограда и голите вързани мъже, подкарвани от надзирателите с тояги. Робините ги пазеха под навеси от слънцето и макар да не бяха облечени повече от мъжете, хубавите бяха измити и чисти, за да може да привлекат погледите на господари, които щяха да ги купят за удоволствие.
Гледката му напомни, че все пак е собственост на Мара, и интересът му към странните гледки на Джамар угасна. Не изпита никакво съжаление, когато стигнаха до кораб, нает да прекара войската на Акома през морето. От палубата спуснаха мрежи, за да могат чо-джа да се изкатерят, войниците на Акома ги последваха. Носилката на Мара беше вдигната с макарата, с която се товареше стока. След това натовариха продоволствието.
Капитанът, когото Люджан беше наел да осигури превоза им, се оказа енергичен човек, решен да хване отлива, който започваше само след минути, и извика да развържат въжетата още докато моряците му смъкваха последните сандъци с продоволствие на Акома.
Корабът се отдели от кея и се понесе към по-дълбоките, не толкова пълни със съдове води, теглен от дълга лодка с дузина гребци. Робите гребяха в ритъм с барабана — биеше го дебел мъж по набедрена препаска и подвикваше в рими, за да синхронизира топването, издърпването и вдигането на тежките весла. Лопатките на греблата се повдигаха над водата с блясък на ярки цветове. Робите ги бяха изрисували пъстро, за да прогонят лошия късмет по морето.
Корабът, който Люджан беше наел, се казваше „Коалтека“. Имаше три мачти и тежък румпел, за чието въртене бяха нужни седем роба. Отдалечи се от сушата и по-малките съдове на рибари и крайбрежни търговци се смалиха. Гребната лодка отвърза въжетата и лоцманът на борда й даде сигнал на капитана на „Коалтека“, че се отделят, а той изрева команди да вдигнат платната. Моряци се закатериха, спуснаха въжетата и платната се изсипаха надолу и се издуха на вятъра. Застанал сред многоцветните шарки отразена светлина, Кевин видя, че платната, също като греблата на робите, са изрисувани със символи и шарки. Създаваше се впечатление за циркова шатра, влудяващ хаос от цветове, в който нямаше никаква хармония, освен за очите на цураните. Кевин примижа, потърка слепоочията си и реши, че ако е бог на лошия късмет, ще извърне погледа си от такъв кораб дори само за да не го заболи глава. Подпря се на парапета — надяваше се този път да му се размине морската болест, от която бе страдал на борда на един кралски кораб, — загледа се във вълните и се зачуди дали и килът на „Коалтека“ не е изрисуван на шарки, за да пази от атака на морски чудовища.