След залез-слънце в уютната каюта, осветена от синьо-виолетовите глобуси без пламък, направени от чо-джа, попита Мара. Наложи се да научи нова дума, тъй като досега не бяха обсъждали понятието за морски чудовища.
— Аа! — възкликна Мара, най-после разбрала, след четвърт час жестове, и нахвърли груби рисунки с креда по една табличка. — Разбирам какво искаш да кажеш. Питаш за егу, големите същества, подобни на релли, които живеят в дълбините. Да, Кърваво море е пълно с тях. Всеки кораб е въоръжен с дълги пики с намаслени парцали на върховете. Ти ги нарече „харпуни“, но не са като стрелите, с които се убиват риби. Копие за егу винаги се запалва, когато се хвърля. Моряците твърдят, че само огънят или заклинанията на Велик могат да отблъснат атаки на егу.
Кевин отново потърка слепоочията си. Не му се вечеряше и реши да легне да спи.
— Моят голям варварин го хвана морска болест — подразни го Мара, чието здраво зачервено лице бе сигурен знак, че болестта не е проблем за нея. Погледна дяволито любимия си и добави: — Знам един безпогрешен лек за коремни болки. — След това безцеремонно смъкна халата си и се пъхна в алкова, където той беше коленичил и се мъчеше да отдели възглавнички от одеяла.
Скоро и неговият халат се намери при нейния, скупчени на пода. Повече мисли за егу не безпокоиха съня му след това, тъй като не му бяха останали сили за мислене.
„Коалтека“ прехвърли морето за седмица, несмущаван от егу и подмятан от изненадващо малко шквалове.
— Лято е — каза Люджан в отговор на въпроса на Кевин. Ветровете са постоянни, а дъждовете са леки. — Вдигна загорялата си от слънцето ръка и посочи бреговата линия на Достари, издигаща се тъмночервена встрани от ярко боядисания нос на „Коалтека“. — Погледни. Това е крайната ни цел, град Лама.
Пристанището на Достари се различаваше много от Джамар. Бе построено върху гранитни хълмове и обкръжено от скалисти планини. Сградите от дърво, хартия и паравани, предпочитани из цялата континентална империя, тук бяха подсилени с камък. Издигаха се огромни терасирани кули, чиито пирамидални структури служеха като наблюдателници. Други кули с маяци очертаваха низ от разпръснати островчета, които се протягаха на запад. Сушата изпъкваше тъмна и скалиста между пространства от тъмночервен пясък с вулканичен произход. Контурите на хълмовете бяха стръмни и обрасли с дървета с непознати форми. Миризмите, понесени от вятъра, също бяха странни и наситени със силния аромат на подправки.
— Мелниците за подправки имат складове на пристанището — обясни Люджан. — Лама върти голяма търговия с подправки, които растат само в планините на юг.
Хората тук бяха прочути с тъканите си, а молитвените килимчета, тъкани в Достари, се славеха с това, че носят добър късмет, втъкан в нишките им. Чародейната кръв течеше силна у народа на този бряг. Много деца, родени тук, отиваха да служат в Събранието на магьосниците.
Кевин копнееше за възможността да проучи града и жадно наблюдаваше уличното движение, докато „Коалтека“ пускаше котва в залива. Покрай кейовете минаваха двуколки, теглени от шестокраки същества, много по-дребни от нийдра. Кръжащи ята алено-бели крайбрежни птици пищяха и се гмуркаха във въздуха над мачтите, гонеха се да грабнат останките от храна, хвърлени зад борда от готвачите. Мръсни хлапета викаха и гласовете им отекваха над пристанището — просеха милостиня. Изведнъж виковете им секнаха, те се обърнаха и се разбягаха из малките улички.
На пристанището с маршова стъпка излязоха войници с брони в жълто и пурпурно. Роби изнесоха носилка, окичена със знамена със символа на подобно на котка животно, увито от змия. Слуги се разбързаха, за да разчистят пътя на отряда, а работниците по кея се поклониха ниско.
— Господарят на Ксакатекас идва лично да ни посрещне — коментира Мара с известна изненада — стоеше до рамото на Кевин облечена в пищен зелен халат, с тежък грим на лицето, който изкусно съумяваше да скрие младостта й.
— Не го ли очакваше? — попита Кевин и я погледна, за да разбере причината за нервността й.