Мара щракна с пръсти на слугите да донесат теш.
— Моите чо-джа казват същото, но добавят, че пясъкът мирише на човешки стъпки. — Вече се бяха научили да разчитат на това, че насекомите могат да надушат следи от маслата, с които номадите обработваха кожата на сандалите си. — Керваните не са заблуда, пусната за да ни отклони.
Посочи пясъчната маса, която през тези почти две години бе заела почти цялото предно помещение на командната й шатра.
В хода на кампанията планините бяха заравнени и преобразени от едната страна, за да се направи място за широките криволичещи долини и дюни, простиращи се отвъд границата. Картата бе изработена от един сбръчкан кривоглед старец, комуто бяха платили огромна сума, за да изостави голямото си семейство и търговията си в Лама. Отрядите бяха обозначени с топлийки и Мара знаеше местоположението на всичките си войници.
— Нека сравним каквото знаем — прикани тя лорд Чипино към онова, което напоследък се бе превърнало във вечерен ритуал.
Тази вечер обаче подхванаха разговор, който продължи до късно през нощта. Гласовете им се повишаваха и спадаха, докато обсъждаха най-различни планове, и накрая стигнаха до безспорно съгласие: на заранта всеки от двамата щеше да събере нов отряд. Щяха да оставят два смесени отряда да пазят границата и щяха да тръгнат с останалите в пустинята, за да се съберат с войската там. По-бърз патрул щеше да тръгне напред със заповед да проследи най-новите данни и да разкрие главните снабдителни складове на номадите.
— Когато пристигнем с двата нови отряда — заключи лорд Чипино, — ще разполагаме с армия от хиляда бойци, с която да планираме атаката си. По-добре да нападнем със сила, вместо да седим като поети по висините. Да изчакаме още година означава да дадем на тези варвари повече чест, отколкото заслужават.
Тази нощ Кевин не можа да заспи. Вслушваше се в дъха на Мара, в несекващия стон на вятъра и в скърцането на въжетата на палатката. Да напуснат планините с армия щеше да е грешка. Знаеше го. Но един роб нямаше чест и гласът му нямаше да бъде чут. Където обаче отидеше Господарката на Акома, там щеше да отиде и той. Твърде много я обичаше, за да я пусне сама.
Огромният централен пилон рухна с трясък и акри платнище се свлякоха бавно на земята. Кевин скочи и хукна, спъна се в купчина навити черги и едва не събори Мара.
— Взимаш командната шатра? — възкликна той удивено.
Мара го изгледа с укор.
— Разбира се. — Каза го все едно, че мъкненето на килими, светилници и мангали във враждебната гола пустиня е отдавна решен въпрос. — Акома не са варвари. Не спим на голата земя като селяни, освен ако не пътуваме под прикритие. — Махна с ръка на рояка слуги, които се трудеха да разглобят и опаковат за път походното й жилище. — Палатката на лорд Чипино е по-голяма. По големината на павилионите ни номадите ще разберат, че си имат работа с Велики домове.
Лицето на Кевин се изопна.
— И като видят колко са големи палатките ви, ще побегнат като подгонени от беда птици джига, така ли?
— Те не са цивилизовани.
— Тоест, ако бяха, щяха да побегнат като птици джига — уточни Кевин.
— Повтаряш очевидното. — Мара избута нетърпеливо ръцете му, които я галеха през тънкия нощен халат. — Не сега, досаднико. Не под открито небе и пред очите на боговете.
Кевин се отдръпна с усмивка.
— Водачите на кердидра са събрали стадата си. — Погледна растящите купове сандъци, килими и възглавници. — Сигурна ли си, че имате достатъчно самари за всичко това?
Мара го погледна отегчено.
— Още една дума и ще се наложи да носиш своя дял като роб носач. Мястото ти бездруго е при тях, като се има предвид неизлечимото ти нахалство.
Кевин се поклони с насмешлива почтителност и отиде да помогне с товаренето на непоносимите капризни шестокраки.
— Проклятие, късмет ще имаме, ако тази армия успее да тръгне преди залез-слънце — измърмори, след като се отдалечи достатъчно, та Мара да не го чуе.
Всъщност бяха готови по пладне. Армията, предвождана от лорд Чипино и лейди Мара, потегли в марш под гръмкия зов на рогове и плясъка на камшиците на водачите на кердидра. Носилките на Господаря и Господарката бяха в средата на колоната, обкръжени от бранещите ги войници. С патрулите на чо-джа в челото и в тила и авангарда съгледвачи, колоните започнаха да се спускат по криволичещите пътеки към зноя на низините. Приличаха по-скоро на търговски керван, отколкото на армия.