Кевин понечи да отпусне хватката, но след това стегна ръката си още по-силно. Изражението му, когато погледна господарката си, беше по-мрачно от всякога. Широко отворени очи, стиснати устни, дишаше учестено.
— Не бива да нападате.
Люджан стоеше замръзнал като статуя, мечът му — опрян в китката на Кевин, от която капеше пурпурна кръв.
— Защо? — попита Мара. — Казвай бързо, войниците на Ксакатекас загиват, докато ние се бавим. — Премълча, че ще бъде обесен, ако това се окаже поредната му варварска прищявка. Колкото и да го обичаше, името на предците й не можеше да бъде опозорено.
Кевин преглътна.
— Ако вашите воини се хвърлят на помощ на Ксакатекас сега, всички ще загинат в капан.
Очите й не трепнаха.
— Знам го! — Кевин усети, че е на ръба да закрещи, и се овладя. — Виждал съм тази тактика на моя свят. Имаше един наш малък отряд, на една поляна пред укрепен със стена град. Разбиха местните завоеватели и настъпваха, но бяха нападнати в тил. Силата, която се хвърли на помощ, попадна на засада и всички до един бяха посечени.
Изражението на Мара бе все така хладно. Все пак тя кимна на Люджан и той мълчаливо отдръпна оръжието си.
Кевин отпусна пръстите си. Трепереха.
— Кълна се в живота си, задръжте атаката!
Очите й се впиха в него.
— Ти си обикновен войник. Как си позволяваш да съветваш?
Кевин затвори очи. Сви рамене с присъщата си безцеремонна наглост и сякаш взе решение. Прикрил вътрешното си отчаяние, изрече онова, което можеше да се окаже смъртната му присъда.
— Бях офицер на моя роден свят. Командвах гарнизона на баща ми, когато ме плениха на бойното поле.
Зачака. Мара не каза нищо. Осъзна, че въпреки обичая му дава право да говори още. И той продължи:
— Тасайо от Минванаби е бил Първи помощник-главнокомандващ на Военачалника отвъд разлома. Сражавал съм се срещу него и искрено съм убеден, че бойният план пред нас в низината носи неговия подпис и печат.
Мара му махна да замълчи и Кевин се подчини. Тя огледа съсредоточено лицето му за някакъв знак, според който да прецени как да приеме думите му.
— Разбираш — каза след малко, — че ако грешиш, ще трябва да заповядам да те обесят. Нещо повече, ще си причинил гибелта на всички ни, дори на малкия ми син у дома.
Кевин издиша шумно.
— Не греша, Мара. — И я погледна твърдо в очите.
Тя сякаш се събуди от унес.
— Все пак по-добре да загинем в защита на лорд Чипино, отколкото да оцелеем в страх, като останем настрана.
Люджан кимна мрачно до рамото й.
Изгубил търпение, Кевин потърка раната на китката си.
— Може би все пак има начин…
— Какъв?
— Да си размените ролите с Минванаби — отвърна Кевин. Грохотът на битката нарастваше, Ксакатекас понасяха тежки загуби. — Ако съм прав, Тасайо има друга бойна сила, скрита в тези хълмове. И очаква да атакуваме в низината — резервните му сили ще изчакват скрити, за да ни ударят в тил. След това отрядите, сражаващи се с Ксакатекас, ще се раздвоят. — Вдигна ръце, за да покаже. — Един отряд просто ще задържа Ксакатекас на място, докато другият контраатакува нашата сила. Войската ти ще се окаже обкръжена и ще бъде унищожена, а след това ще довършат бойците на Ксакатекас.
— И какво предлагаш? — нетърпеливо попита Люджан.
— Да пратим малък отряд на помощ на лорд Чипино. Останалата си войска връщаме по долината, през която минахме. След това изпращаме бързо подвижен отряд чо-джа да заобиколи хълмовете, където се крият частите на Тасайо, и да ги принуди да излязат на открито, през хълмовете и към отряда в долината. Атакуващите ни части ще разполагат с предимството на по-високия терен. С добър разчет на времето стрелците ни могат да поразят една трета от тях, преди те да ударят централните ни линии. Ще имаме сражение в долината, но вече с шанс да спечелим, след като всичките ни противници са обкръжени. Бихме могли да ги изтласкаме към чакащите ги копия на Ксакатекас.
Люджан завъртя рязко меча си и изтръска капчиците кръв от острието. В гласа му звучеше възмущение от дръзкия план на Кевин.
— Идеите ти са празни мечти. Само чо-джа могат да се придвижат достатъчно бързо за маневрата, която описваш, а те не са достатъчни, за да обкръжат хълмовете.