— Ще трябва да опитаме — намеси се Мара, — иначе ще се хванем в клопката на Минванаби и ще разбием доверието си с господаря на Ксакатекас.
— Няма — заяви Кевин.
Погледна към склона, където чакаха чо-джа, замръзнали като статуи. Зачуди се за миг дали тези същества имат чувство за достойнство, но веднага го отхвърли като съмнително. Мара и всички с нея щяха да бъдат избити, ако Минванаби получеха възможност да довършат офанзивата си според замисъла — да не говорим, че той, Кевин от Зюн, щеше да бъде обесен позорно, окажеше ли се, че греши. С примирена въздишка, доближаваща се до смях, мидкемиецът отново си пое дъх и описа намеренията си на Мара и Люджан.
Тасайо едва потисна срамния подтик да удари с юмрук по скалата.
— Проклятие, защо онази курва не заповядва на войските си да атакуват? Баща й и брат й не бяха страхливци. Защо се колебае?!
Долу в напечената от безмилостното обедно слънце пустиня силите на Ксакатекас се събраха в плътен защитен кръг от щитове. Приковани на място и обкръжени от вражески воини, те не можеха да направят нищо, освен да стегнат редици и да понасят загуби, докато Мара изпрати подкрепления. Черно-жълтото знаме с герба упорито стърчеше над гъмжилото от защитници, скривано от време на време от прах. Тасайо примижа над долината, затрупана с плувналите в кръв тела на мъртви от племената и с жълто-пурпурните брони на падналите цурани. Очите му се взираха към хълмовете отвъд нея, във войските на Акома, които все още се задържаха там.
— Защо се бави? — сопна се нетърпеливо Тасайо. — Животът на съюзника й е застрашен и честта на цялата й фамилия е под заплаха.
В низината, прикован на място от враговете, лорд Чипино сигурно се питаше същото. Зов на рог се извиси от обсадения в низината отряд, отчаян сигнал за помощ. В отговор малко плътно каре се откъсна от хълмовете и настъпи към битката в низината.
— Половин отряд — каза Ударният водач на Минванаби.
— Виждам. — Тасайо погали дръжката на меча си. Потисна импулса да закрачи нервно и си сложи скромния шлем без пера, който беше взел за кампанията си в пустинята. — Трябва ми по-добър изглед. — Щракна токата и затегна шлема с каишката. — И ми намери бегачи! Ще трябва да известим отрядите, скрити зад хребета, че битката изобщо не се развива според плана.
— Слушам. — Ударният водач се отдалечи припряно пред гневния поглед на Тасайо. Но в раздразнението на пълководеца му нямаше никакво обезсърчение. Тасайо знаеше, че битките невинаги тръгват според намеренията. И че един гениален командир, един майстор на тактиката винаги може да обърне временния неуспех в предимство.
Люджан с трепет опря ръка на хлъзгавата ръбата черупка на чо-джа. Потисна импулса отново да попита насекомоподобния Ударен водач дали има нещо против да носи на гърба си ездач. Съществото и подчинените му се бяха съгласили с другоземската молба на Кевин и да пита отново означаваше да подложи на съмнение достойнството на чо-джа.
— Мокс’л, ще ми кажеш, ако ти създавам неудобство — каза компромисно Бойният водач на Акома.
Мокс’л извърна кръглата си покрита с черна броня глава, очите му бяха скрити в сянка под шлема с пера.
— Имам достатъчно сила за целта — отвърна с напевен глас съществото. — Да приклекна ли, за да се качиш?
Люджан потръпна и побърза да отвърне:
— Не. Не е нужно. — Беше по-скоро готов да си скъса гащите, отколкото да позволи офицерът чо-джа да прояви и най-малкото раболепие. Зачуди се, докато търсеше наблизо някакъв камък, на който да стъпи, за да се качи, дали ако ролите им бяха разменени, воините в отряда му щяха да приемат така драговолно наложеното от необходимостта. Може би Кевин беше прав, че цуранското понятие за чест е егоистично. След това, докато се мъчеше непохватно да се покатери върху гладката хитинова черупка на чо-джа, прогони от ума си тези неблагочестиви мисли. Лошо беше да се разсъждава за богохулни неща, когато ти предстои битка. Ако Акома си бяха спечелили гнева на боговете, много скоро щеше да го разбере.
С трепет, който заради честта изобщо не биваше да издава, Люджан се вкопчи зад вратния сегмент на чо-джа, прехвърли крак над закръгления му леко наръбен торс, подскочи и се метна отгоре. Трите чифта крака на съществото леко се сгънаха да поемат тежестта му и отново се изправиха. Останалите воини от отряда последваха храбрия му пример и възседнаха отряда чо-джа. Дори седлата да им се сториха хлъзгави и неудобни, никой не се оплака.