— А ако не са? — Изглеждаше по-скоро заинтригуван, отколкото притеснен?
Мара отвърна с усмивка:
— Ако не са, това си е техен проблем. Казах на Люджан да нареди на постовете ни да оставят оръжията. Не съм казала нищо за другите ни бойци.
Люджан се ухили.
— Точно така, господарке. Готови сме за всякакви неприятности.
Седмината пустинни жители спряха пред стражите и първият, с най-многото мъниста, се поклони.
— Пуснете ги да минат — извика лорд Чипино. — Ще преговаряме.
Стражите послушно се разделиха и пустинните мъже минаха между тях мълчаливо и тръгнаха през лагера с късите си крака, без да поглеждат нито наляво, нито надясно, право към Господаря и Господарката пред палатката. Спряха, подредиха се в полукръг и ги загледаха все така мълчаливо, като изваяни от пясък статуи, само мънистата им леко се полюшваха.
— Повикайте преводач — каза лорд Чипино на един от слугите на Мара, след това хвана ръката й и я поведе напред с две отмерени крачки. Заедно Господарят и Господарката сведоха глави На езика на знаците на пустинните племена протегнаха напред отворените си длани в знак за отказ от враждебни действия.
Вождът начело повтори поздрава си — серия от жестове, включващи носа, устата и ушите му. След това се поклони според имперския обичай и мънистата му се люшнаха на пискюлите. После, след тези прецизни движения, неочаквано заговори възбудено.
Преводачът, дребен закръглен мъж, нает от Лама, явно схвана същината, защото напористото бърборене на пустинния мъж изведнъж секна.
— Какво каза той? — попита настойчиво Мара.
Преводачът вдигна посивелите си вежди в израз на непресторена изненада. Сякаш първо опита думите на езика си, за да се увери във верността им, преди да отговори.
— Тези са вождовете на Седемте племена на северната пустиня на Достари, наречена Ветровете на пясъка на техния език. Тук са, за да се закълнат във враждебност и кръвен данък срещу мъжа, когото познавате като Тасайо от Минванаби. Освен това, тъй като земите на Минванаби са отвъд Голямото море и воините от Ветровете на пясъка не може да пътуват в империята, тези, вождовете на Седемте племена на Ветровете на пясъка, са тук, за да помолят за съюз между вашите племена и техните.
Мара и лорд Чипино се спогледаха удовлетворено. След това Мара сведе глава, отстъпвайки на господаря на Ксакатекас правото да говори от името на двамата. Лорд Чипино отговори, като гледаше право в жарките тъмни очи на пустинния вожд и без да изчаква преводача.
— Кажи на вождовете на Ветровете на пясъка — заговори той, — че нашите племена най-сърдечно приемат такъв съюз. Освен това нашите племена на Акома и Ксакатекас ще обещаят да пратят на вождовете на Ветровете на пясъка меча на Тасайо като доказателство, че кръвният данък е изплатен напълно. — Предполагаше, че пустинните хора познават достатъчно добре имперския обичай, за да разберат, че единственият начин да бъде спечелен мечът на воин е като се вземе от мъртвите му пръсти.
— Но ако Акома и Ксакатекас се закълнат за това в такъв съюз, трябва да имат уверението, основано на клановата чест, че племената на Ветровете на пясъка ще подпишат мирен договор с империята в Достари. Набезите в граничните земи трябва да спрат, за да може Акома и Ксакатекас да са свободни да преследват племето Минванаби и да ги накарат да платят кървава цена. За да нямат племената на Ветровете на пясъка никаква причина да нападат, ще създадем външен пост, който ще бъде тържищен град за племената. — Усмихна се на Мара. — Акома ще участват в съвместното му управление. — Обърна се отново към вождовете и добави: — Всеки търговец, опитал се да измами или ограби нашите нови съюзници, ще трябва да се разправя с Ксакатекас и Акома.
Преводачът бързо довърши думите му и настъпи мълчание. За известно време лицата на пустинните мъже останаха неразгадаеми. След това водачът им тупна с крак и плю върху пясъка. Изрече нещо едносрично, обърна се и си тръгна, а другите го последваха.
Изумен, преводачът се обърна към Мара и Чипино.
— Той каза „да“.
Лорд Ксакатекас се засмя невярващо.
— Просто така?
Преводачът отвърна с жест, издаващ, че има стара пустинна кръв в жилите.
— Водачът на Седемте вожда на Ветровете на пясъка изплю вода.
И понеже двамата продължаваха да го гледат озадачено, махна нетърпеливо с ръка.
— Това е доживотна клетва за вожда и за цялото му племе. Той и неговите наследници, и всичките му съплеменници и близки, са готови да умрат от ритуално гладуване, ако някой от Ветровете на пясъка наруши доверието. Милорд, милейди, вие току-що сключихте мирен договор с тези пустинни хора, по-обвързващ от всеки подпечатан договор в дългата история на империята.