Отне цяла секунда, докато го осъзнаят. Накрая лорд Чипино се ухили доволно.
— Достойна замяна за меча на Тасайо според мен. Тази част от сделката няма да е никак трудна за изпълнение, разбира се.
Кевин извика радостно, взе Мара в прегръдката си и я завъртя във въздуха.
— Можеш да си отидеш у дома — каза й с доволна усмивка. — У дома, в имението си и при Аяки.
Люджан стоеше слисан и се чешеше по брадичката, а Чипино, с присъщата му суха ирония, заключи:
— Домовете ни ще получат признание и почести от самия император за това. А лорд Десио ще дъвче камъни, като разбере. — След това, сякаш и неговите мисли се върнаха към дома, промърмори: — Исашани ще побеснее, като види колко съм отслабнал. Хайде да отидем в командната ми шатра да закусим.
13.
Преподреждане
Стражът на входа даде сигнал.
Десио от Минванаби влезе в просторната зала и подкованите му сандали зачаткаха изненадващо силно по каменния под. Докато се приближаваше към подиума, смъкна бойните ръкавици и ги хвърли на ситнещия зад него личен слуга. Макар и все още не толкова ловък интригант като баща си, нито гениален стратег като братовчед си, Десио вече се хвърляше разгорещено в задачите, които беше избягвал в началото на управлението си.
Преди Първият съветник да успее да проговори, Господарят извика:
— Вярно ли е?
Инкомо притисна до гърдите си последното донесение и кимна.
— Проклятие!
Все още разгорещен от едночасовото си упражнение с почетната гвардия, Господарят на Минванаби даде воля на гнева си, като запокити шлема си с пълно пренебрежение към пищните мебели и стъклени украшения. Слугата скочи след него, но не успя да го хване. Шлемът заподскача по лъскавия под, като за щастие пропусна всичко по-ценно, хлъзна се и накрая се натресе в отсрещната стена толкова силно, че на места лакът му се олющи.
Слугата го грабна и превит като пребито с камшик псе, се върна до господаря си.
Но Десио беше твърде настървен да порицае Първия съветник, за да ругае слугата за повредения шлем.
— Държиш доклад, дошъл с кораба преди по-малко от час, а всеки слуга и войник знае новината преди мен! — Изпъна потна ръка, като нетърпеливо избута мократа коса от очите си с другата.
Инкомо му подаде свитъка, изумен от това, че пухкавите пръсти, които помнеше у момчето, са се втвърдили от корави мазоли. Дебелият разглезен младеж, който тънеше в пиянство и разгул, се беше променил в самоуверен владетел. Десио съвсем не беше идеалният цурански воин, но все пак сега много повече приличаше на войник, отколкото някогашната карикатура.
Десио огледа началните редове с присвити очи, запрелиства страниците, още песъчливи от пустинния прах, след което отвратено запокити пачката листове настрани.
— Тасайо най-подробно признава провала си. — С побелели от гняв устни, Господарят седна тежко на възглавниците, от които предпочиташе да води дворцовите си съвети, и от устата му се изтръгна въздишка. — И нашето поражение.
Инкомо огледа зачервеното лице на господаря си и плахо се помоли наум да не поискат съвета му. След две години патово положение триумфът на Мара в спасяването на лорд Ксакатекас в Достари бе горчива изненада. До днешния доклад всяко съобщение от Тасайо показваше, че планът се изпълнява според замисъла. От близо месец Господарят на Минванаби и неговият Първи съветник бяха очаквали с нетърпение окончателната победа над Акома. Но когато челюстите на капана на Тасайо бяха изщракали, Мара отново се беше измъкнала. Нещо повече, нейната гениална контраофанзива, при това с никога невиждана в Цурануани тактика, бе постигнала първия мирен договор с пустинните хора на Цубар, които бяха плячкосвали по границите от поколения.
Десио удари с юмрук по възглавниците.
— Дъх на Туракаму, как е могъл Тасайо да се издъни така! — Махна към доклада на пода и рече: — Търговският ни агент в Джамар съобщава, че обединените войски на Ксакатекас и Акома са посрещнати там с овации! Дори намеква, че Мара може да получи почетна грамота от императора! Спечелила е съюза си. Вместо срещу двама самотни отслабени врагове сега сме изправени пред две могъщи фамилии, на ръба да се обединят, за да ни се противопоставят!