Инкомо се опита да смекчи нещата.
— Макар договорът да е забележително постижение, господарю, Чипино от Ксакатекас не е човек, който се въвлича в обвързващи ангажименти — най-малкото не и без силни мотиви и гаранции. Мара не е постигнала нищо повече от това да изпълни дълга си към империята, като е спасила войската му в пустинята. Победата й би могла да е впечатлила лорда достатъчно, за да премисли отново позицията си, но…
— Ако не го е впечатлила, значи е глупак! — Десио се зачеса ядосано по врата, след което отпусна ръка и попита объркано. — Как го постига тази жена? Късметът трябва да спи в леглото й.
Инкомо събра пръснатите страници.
— Ще разберем как тя… — Щеше да каже „ни разгроми“, но бързо премисли и го поправи на „… отново успя да избегне разгрома“. Въздъхна раздразнено. — Ще ни трябва време, докато изровим истината за това.
Десио се измъкна от мрачния си унес.
— Мара идва.
— Разбира се, че ще бърза да се върне в имението си след толкова дълго отсъствие и да види сина си…
— Не. Ще дойде тук — прекъсна го Десио.
Инкомо повдигна вежди.
— Какво те кара да мислиш така, милорд?
— Защото аз щях да го направя на нейно място! — Десио надигна едрото си туловище от възглавниците и слугата плахо се дръпна, щом господарят му закрачи по подиума. — Удряш, докато си най-силен. Съюзена с Ксакатекас и незастрашена от атака на Анасати, Мара има възможност да ни унищожи. Дори ако Чипино е колеблив в подкрепата си, тази кучка е спечелила обществено признание. Няма нужда да прави нищо повече, освен да призове Сбор на клана!
Изгледа гневно Инкомо, сякаш очакваше съгласие, но Първият съветник вдигна ръка да го успокои.
— Във всичко това има и едно добро обстоятелство, милорд. — И с лека усмивка му поднесе друг свитък.
Лицето на Господаря потъмня като буреносен облак, щом видя на свитъка герба на Брули от Кехотара.
— Брули хленчи за нашето покровителство вече от години, но загуби благоволението на баща ми и моето, когато отказа да се закълне като васал след смъртта на баща ми. Иска облагите от закрилата на Минванаби, без да е под нашата власт.
— Обезсърчен още повече от подозрението, че Мара може по някакъв начин да стои зад непокорството на дома Кехотара, Десио отново се отпусна на възглавниците. — Нова молба за съюз трябва да се откаже. — Въздъхна. — Но точно сега всички приятели, които можем да привлечем, ще са ни от полза. Какво казва този слабак?
Инкомо отвърна сухо:
— Съветвам милорд да прочете писмото.
Десио взе свитъка, зачете и когато стигна до последните редове, очите му се разшириха от задоволство.
— Достоверно ли е наблюдението на Брули?
Инкомо се потупа с пръст по бузата.
— Кой може да е сигурен? Доколкото разбирам ситуацията, както сигурно и ти, милорд, различните фракции в Клана на Мара се опасяват от внезапното й издигане. Ако тя спечели твърде много чест и богатство, със сигурност ще господства над клана Хадама. Никой друг дом не е по-могъщ в момента, доколкото се знае. Само разногласията пречат на Мара да диктува политиката на клана. Това обаче може да се промени. Тези достойни лордове, които са дръзнали да се свържат с Брули от Кехотара, са се постарали да ни уведомят, че не виждат успеха си непременно свързан с успеха на дома Акома.
Десио се наведе напред и опря лакти на коленете си. Помисли, осъзна, че е ожаднял, и махна на слугата да донесе освежителни напитки.
— Да благодарим на боговете за благодеянията им. Все пак е по-добре фамилиите на клана Хадама да останат неутрални, отколкото да съюзят силите си срещу нас.
— Мисля, че на милорд му убягва другият извод — каза Инкомо.
Съзрял през времето на властта си и вече не толкова нетърпим към поправките, Десио му отвърна с пронизващ поглед. Явно Първият Съветник трябваше да е изчерпателен, ако искаше да се спаси от господарския гняв.
— Какъв извод?
— Нашите агенти са напреднали в работата си да проникнат в шпионската мрежа на Мара. — Инкомо разпери кокалестите си ръце. — Разкрихме още един агент на Акома. Почти всичките им връзки са проследени, куриерите им са разкрити. Запазили сме тези линии отворени, за да може да се пропуска полезна информация от време на време. При нужда можем да манипулираме Акома в своя изгода.