— Влез и да седнем някъде, където няма да ни се налага да говорим припряно. — И когато гостът му погледна загрижено към кафеза, добави: — Ще наредя на слуги да преместят зверовете ти на сянка, за да не страдат.
Джиро се поколеба. Изправен пред избора или да откаже учтивата покана на по-високопоставен, или да признае опасението си от гостоприемството на враг, което щеше да му донесе срам, той опипа колана си от лъскави раковини и заяви:
— Милорд е щедър, но зверовете, които превозвам, са твърде зли, ако се оставят в ръцете на непознати. Не бих рискувал някой от слугите в домакинството ти да пострада.
В очите на Десио се появи странна светлина.
— Тогава ги свалете. Ще ми е интересно да ги видя.
Джиро се поклони, обърна се и нареди на един слуга:
— Вържи кучетата и ги доведи. И ако цениш честта си, внимавай някой нещастен слуга Минванаби да не стои прекалено близо и да пострада.
При думите му слугата пребледня. Десио го забеляза и дланите му се изпотиха от възбуда. А когато Ириланди строи почетната гвардия на Минванаби за церемониалния марш до къщата, не можа да се сдържи и погледна назад. На баржата слугата с пребледняло лице нахлузи на ръцете си тежки ръкавици. След това стисна две дебели плетени каишки и даде знак на робите, а те колебливо издърпаха покривалото от клетката. Свиреп лай и ръмжене отвърнаха на смъкването на плата и робите отскочиха уплашено назад. Слугата вдигна до устните си костена свирка, изсвири една-единствена нота и през отвора се показаха две муцуни, последвани от раздалечени скосени очи и изпънати назад остри уши. Две настръхнали псета вдигнаха предните си лапи на дъските на клетката. Робите боязливо се отдръпнаха, а воините от почетната гвардия на Анасати неволно посегнаха към оръжията си.
— Великолепно — ахна Десио, щом слугата пристъпи и провря каишките през двата инкрустирани със скъпоценни камъни нашийника. Кучетата се измъкнаха от затвора си с плавно изящество. Бяха огромни, с широки рамене и на жълто-кафяви и черни петна. Скочиха на кея, клекнаха и се огледаха властно, все едно беше техен.
— Ще е разумно милорд да се задържи по-назад — каза тихо Джиро.
Десио го послуша, твърде запленен от гледката, за да се усети, че враг му казва какво да прави.
— Великолепно — повтори той, зяпнал в кехлибарените очи, безстрастни в кучешката си свирепост като Тасайо на тренировъчното поле за стрелба. След това, подразнен от спомена за братовчеда, който го беше провалил, и след като Инкомо му напомни със съскане, че стои зяпнал като селяк, махна на почетната си гвардия и съветника да го последват и закрачи към голямата зала.
— Що за кучета са това? — попита, докато сядаше на възглавничките на подиума, а Първият съветник заставаше на половин стъпка зад него.
— Ловци, които нямат равни на себе си. — Джиро направи жест и слугата отведе кучетата по-далече от минаващите слуги и вратите. Животните клекнаха настръхнали, очите им зашариха настървени и гладни.
Клатенето на глава от Инкомо най-сетне бе забелязано. Десио осъзна, че нетърпението го е поставило в неизгодно положение, и след като седна, изсумтя с намерението да го омаловажи.
— Имаме си чудесни кучета.
Джиро го обори спокойно.
— Не и като тези, милорд. Може би след като приключим с разговора си, ще мога да ти предложа демонстрация?
Лицето на Десио светна.
— Да, наистина, може би ще трябва. — Въздъхна с едва сдържано нетърпение и покани с жест госта си да си избере възглавница. — Заповядай. Нека се освежим. — Притичаха роби с отрупани с храна и напитки подноси. Десио седеше изправил рамене и сдържан, и се съпротивляваше на подтика да се обърне и да погледне кучетата, които изръмжаваха тихо и заканително на всеки, който минеше покрай тях. По негов жест Ириланди отдръпна почетната гвардия на Минванаби на дискретно разстояние. Ударният водач на Джиро направи същото, а в просторната зала влязоха още роби с купи и кърпи, та двамата благородници да се измият.
Едно от кучетата изскимтя. Без да му обръща внимание, Джиро топна пръстите си в благоуханната вода и ги подаде да ги избършат.
— Имаш впечатляващ дом, милорд. Като си представя тази зала запълнена за голям прием, наистина съжалявам, че не можах да присъствам на празненството на рождения ден на Военачалника.